Зловещите татуирани глави на маорите

татуирани глави
Частна колекция от мокомай. Wikimedia Commons

Мокомокай представляват запазените и до днес глави, изрисувани от маорите от Нова Зеландия. Моко е традиционно изкуство, практикувано от маорите. Това не са модерните татуировки, които се правят повърхностно с мастило, а издълбавания в лицето, които остават за цял живот. В миналото тези белези били символ на социален статус, а най-високопоставени били мъжете, чиито лица били напълно изрисувани.

Geof Wilson/ flickr
Geof Wilson/ flickr

Моко се прави с инструмент, подобен на длето, който се нарича ухи. След това браздите се запълват с мастило. Произходът на тази необикновена практика се свързва с легендата за Матаора и съпругата му Ниуарека.

Според тази легенда по това време маорите още не дълбаели кожата си, а само я рисували с боя. Един ден Матаора не се държал добре с жена си и тя отишла при народа на баща си, който се намирал в подземния свят. Матаора я последвал, желаейки тя да се завърне при него. Когато пристигнал в подземния свят, цялото му лице било обляно в пот и народът на Ниуарека започнал да му се присмива. Тези хора вече били запознати с изкуството моко и лицата им били боядисани. Матаора помолил народа от подземния свят да го научат, след това се завърнал със жена си и разпространил знанието.

Обикновено моко е считано за белег, указващ достигане на пълнолетие, а всяка линия свидетелства за куража на човек, защото самия процес е изключително болезнен. В културата на маорите главата е най-важната част от тялото, а моко се използвало за повишаване на нейните свещени свойства. Стойността на моко била ценена дори и след смъртта, защото вече нарисуваните глави на мъртъвците били запазвани. Маорите ги наричали мокомай.

 Propnomicon
Propnomicon

Процесът по направа на мокомай започвал с отрязването на главата на мъртвеца. След това били премахвани очите и мозъка. След това дупките били запълвани с ленени нишки и смола. Главата се сварявала и след това се опушвала на огън. След това маорите поставяли главите да изсъхнат на слънце за няколко дни. Последната стъпка от процеса представлявала намазване с акулско масло. Главите на хора с различен социален статус били намазвани по различен начин.

Освен с починали хора от семейството и лидери на обществото, мокомай били правени и като военни трофеи. По време на битка воините на маорите се опитвали да вземат главата на врага. След края на битката главите били превръщани в мокомай и били показвани в градовете, за да може хората да им се присмиват. След това ги прибирали и ги вадили само по важни поводи. Изрисуваните глави на враговете са използвани също и при мирни преговори като разменна монета за различни изгоди.

 maori.maori.nz
maori.maori.nz

Когато европейците пристигнали в Нова Зеландия мокомай им се сторили изключително любопитни. Обикновено маорите продавали главите на враговете, може би не толкова за различни облаги, ами и като допълнителна обида към победения съперник. Продажбата на мокомай се превърнала в печеливш бизнес, но през 1831 г. била забранена от губернатора на Нов Южен Уелс, генерал Ралф Дарлинг.

Въпреки това значително количество мокомай са изнесени от Нова Зеландия и поне няколкостотин в момента се намират в европейски и американски музеи, болници и частни колекции. От Британския музей са съобщили, че притежават седем такива глави.

Ancient Origins