А вие сънували ли сте този човек?

Рисунката на човека, когото според твърденията са виждали насън хиляди хора. (ThisMan.org)

Преди няколко години по цял свят е организирана кампания, която да изясни защо хиляди хора в различни страни са виждали в сънищата си лицето на този човек.

На сайта ThisMan.org се обяснява по какъв начин се е появило за първи път това лице и как хората са разбрали, че са виждали насън един и същи човек.

През януари 2006 година в Ню Йорк пациентка на известен психиатър нарисувала лицето на човек, който постоянно се появявал в сънищата ѝ. В много случаи той ѝ давал съвети как да постъпва в личния живот. Жената споделила, че никога не е виждала този човек на живо.

Портретът полежал на масата на психиатъра няколко дни, видял го друг пациент и разпознал в него човека, когото най-редовно сънувал. Двамата никога не се били срещали в живота.

Психиатърът решил да изпрати портрета на няколко свои колеги, които имали пациенти с повтарящи се сънища. За няколко месеца още четирима пациенти разпознали лицето. Всичките го наричали „този човек“.

От януари 2006 повече от 2000 души са заявили, че са виждали това лице в сънищата си. Тези хора живеели в различни градове по цял свят. Лос Анджелис, Берлин, Сан Пауло, Техеран, Пекин, Рим, Барселона, Стокхолм, Париж, Делхи, Москва и така нататък.

За да провери достоверността на тази история, изданието The Epoch Times се свързало с администраторите на сайта This Man с цел да разбере името на психиатъра, който за първи път открил този феномен. Администраторите на сайта не отговорили.

На сайта пишело: „За последните няколко месеца някои хора се опитват да спрат разследването на този сайт, като твърдят, че ние имаме скрити маркетингови задачи. Това е лъжа! Тези хора вероятно просто се страхуват, че „този човек“ скоро ще се появи в сънищата на много хора.“

Защо този човек се появява в сънищата?

Според сайта съществуват различни теории. Едни смятат, че той се вписва в теорията на Карл Юнг за архетипите и колективния безсъзнателен процес. Това може да е архетипен образ, появяващ се в подсъзнанието в моменти на трудности.

Други казват, че това е реален човек, който по някакъв начин е придобил способност да пътешества из света на сънищата. Или е висше същество, което се появява в сънищата на хората.

Някои твърдят, че хората насън не виждат лицата ясно. Когато видят тази снимка, то грешно смятат, че смътните лица от съновиденията им са този човек.

Истории

Този човек бил доброжелателен и отзивчив към едни, а към други идвал като убиец. Ето няколко истории, които потребители споделили във Фейсбук.

„Виждал съм този човек… Той вървеше по улицата, а аз просто стоях. Той мина покрай мен, беше по-висок и се открояваше от тълпата. Заговори ме. „Вярвам в тебе. Ти можеш да преодолееш тази болка и стрес“, каза той.“

„Виждала съм този човек насън… той се опита да ме убие. Седях на една люлка, а той бавно се приближи към мен със застинала усмивка на лицето. Когато приближи съвсем, се опитах да крещя, но устата ми не можеше да издаде и звук. Той започна да се смее, а аз хукнах да бягам. Не можех да тичам достатъчно бързо и се събудих в този момент. Виждала съм го няколко пъти насън, всеки път на различно място.“

„Виждал съм този човек“. Това беше много странен сън. Видях се в изоставен град. Ходех и виках за помощ, когато видях това лице, то ме гледаше през един прозорец. След това влязох в една от къщите и седнах на креват. После чух скърцане и го видях до мен. Повече подобни сънища не са се повтаряли.“

„Намирах се в стара изоставена болница със стари люлеещи се столове. Никога по-рано не съм бил там, но имах усещането, че мястото ми е познато. Видях този човек, той ме викаше при себе си с кимане. Изглеждаше уплашен и ми крещеше. Опитах де са вървя с него, но когато свих зад ъгъла, той стоеше пред мен с усмивка на лице и скалпел в ръка. Разбрах, че иска да ме убие, и се опитах да избягам, но не можех да се движа. Той допря скалпела до гърлото ми и при това се смееше. Този смях звучеше сякаш не от този свят. Събудих се и с толкова силна болка в гърлото, че дори не можех да говоря.“

„Той приближи до мен и ме хвана за ръка. Аз бях само на шест години, а той изглеждаше примерно на 32. Караше ме да си лягам да спя. Легнах и скоро съм заспал. След това започна да ме вика по име, за да ме събуди, но аз не свалях одеялото от главата си. „Хайде, Алекс, няма да те нараня“, каза той с мек глас. Махнах одеялото и го видях. На ризата му имаше име. Казваше се Дан.“