Антикитерският механизъм – най-древният компютър

Понякога сред археологическите находки се срещат предмети, които преразглеждат старите ни възгледи върху историята на човешкото развитие.

Става ясно, че нашите далечни предци са имали технологии, практически неотстъпващи на съвременните. Ярък пример за високо ниво на древната наука и техника се явява Антикитерският механизъм.

 

Находката на водолаза

През 1900 година гръцки кораб, занимаващ се с добив на морска гъба в Средиземно море, попада в силна буря северно от остров Крит. Капитан Димитриос Кондос решава да се приюти от лошото време близо до неголемия остров Антикитера.

Когато вълнението спира, той изпраща група водолази да търсят морски гъби в този район. Един от тях, Ликопантис, съобщава, че е видял потънал кораб на морското дъно, а около него – огромно количество останки от коне. Капитанът решава, че водолазът е получил халюцинации от отравяне с въглероден диоксид, но все пак решава самостоятелно да провери получената информация.

Спускайки се на дъното, на дълбочина 43 метра, Кондос вижда фантастична картина. Пред него лежат останките на древен кораб, а около тях – разхвърляни бронзови и мраморни статуи, които едва се виждат под слоя тиня, гъсто осеян с гъби, водорасли, раци и прочие подводни обитатели. Именно тях водолазът взел за останки от коне.

Капитанът решава, че тази древноримска галера може да е превозвала нещо много по-ценно от бронзовите находки. Той изпраща своите водолази да изследват кораба. Резултатът надминава всички очаквания. Плячката се оказва много богата – златни монети, скъпоценни камъни, накити и много други предмети.

Моряците събират всичко, което могат, но много неща остават на дъното. Причината е, че на такава дълбочина е опасно гмуркането без специално оборудване. По време на изваждането на съкровищата един от водолазите загива, а двама плащат със своето здраве. Затова капитанът дава заповед работата да спре и корабът се връща в Гърция. Откритите артефакти са предадени на Националния археологически музей на Атина.

Находката предизвиква голям интерес сред гръцките власти. Изследвайки предметите, учените установяват, че корабът е потънал през I в. пр.н.е. по време на рейс от Родос към Рим. Към мястото на корабокрушението са изпратени няколко експедиции. За две години гърците изваждат от галерата практически всичко.

 

Под слой варовик

На 17 май 1902 г. археологът Валериос Стаис, който се занимава с анализ на откритите артефакти, взема бронзово парче, покрито с варовик и раковини. Внезапно тази буца се разчупва, тъй като бронзът е силно пострадал от корозия, и в нея заблестяват предавки. Стаис предполага, че това е фрагмент от древен часовник, и дори пише научна работа по въпроса.

Но колегите му от археологическата общественост срещат тази публикация на нож. Стаис дори е обвинен в измама. Критиците на учения твърдят, че в Античността не може да са съществували такива сложни механични устройства. Направен е извод, че този предмет е попаднал на мястото на корабокрушението в по-късни времена и няма отношение към потъналия кораб. Стаис е принуден да отстъпи под натиска на общественото мнение и за тайнствения предмет е забравено задълго.

 

„Реактивен самолет в гробницата на Тутанкамон“

През 1951 година на Антикитерския механизъм случайно попаднал историкът от Йейлския университет Дерек Джон де Сола Прайс. На изучаването на артефакта той посветил повече от 20 години от живота си. Д-р Прайс разбирал, че си има работа с безпрецедентна находка.

„Никъде в света не се е съхранил нито един подобен инструмент – казвал той. – Всичко, което знаем за науката и технологиите от епохата на елинизма, като цяло противоречи на съществуването на толкова сложно техническо устройство по това време. Откриването на такъв предмет може да се сравни с нещо като находка на реактивен самолет в гробницата на Тутанкамон.“

Дерек Прайс публикувал резултатите от своите изследвания през 1974 година в сп. Scientific American. Според него този артефакт бил част от голям механизъм, състоящ се от 31 големи и малки предавки (съхранили са се 20). Той служил за определяне на положението на Слънцето и Луната.

ANTIKYTHERA MECHANISM RESEARCH PROJECT
Реконструкция на зъбните колела на Антикитерския механизъм. Долу вляво са колелата, показващи 9-годишния лунен цикъл. ANTIKYTHERA MECHANISM RESEARCH PROJECT

Щафетата от Прайс поел през 2002 година Майкъл Райт от Лондонския музей за наука. Той използвал компютърен томограф при изследването, което му позволило да получи по-точна представа за структурата на устройството. Райт открил, че Антикитерският механизъм, освен Луната и Слънцето, е определял и положението на петте планети, известни в древността – Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн.

 

Съвременни изследвания

Резултатите от новите изследвания били публикувани в сп. Nature през 2006 г. В работата под ръководството на Майк Едмъндс и Тони Фрийт от университета на Кардиф участвали множество изявени учени. С помощта на най-съвременно оборудване било изпълнено триизмерно изображение на изследвания предмет. С най-нови компютърни технологии били открити и разчетени надписите, съдържащи названието на планетите.

Разшифровани са почти 2000 символа. Въз основа на изследване на формата на буквите било установено, че Антикитерският механизъм е създаден през II в. пр.н.е. Информацията, получена в хода на изследванията, позволила на учените да реконструират устройството.

Механизмът се намирал в дървена кутия с две вратички. Зад първата имало щит, който позволявал да се наблюдава движението на Слънцето и Луната на фона на зодиакалните знаци. Втората вратичка била на задната част на устройството. Зад вратата имало два щита, единият от които отговарял за взаимодействието на слънчевия календар с лунния, а вторият прогнозирал слънчевите и лунните затъмнения.

ANTIKYTHERA MECHANISM RESEARCH PROJECT
ANTIKYTHERA MECHANISM RESEARCH PROJECT

В по-далечната част на механизма трябвало да има колела (които липсват), отговарящи за движението на другите планети, което може да се разбере от надписите на предмета.

Тоест това е бил своеобразен древен аналогов компютър. Неговите потребители можели да зададат дата по избор и устройството абсолютно точно показвало позициите на Слънцето, Луната и петте планети, известни на древногръцките астрономи. Лунните фази, слънчевите затъмнения – всичко се предсказвало с точност до няколко часа, с поправка за високосните години.

 

Геният на Архимед?

Кой и какъв гений може да е създал такова чудо на техниката в древността? В началото била изказана хипотеза, че творец на Антикитерския механизъм е бил великият Архимед – човек силно изпреварил своето време и сякаш явил се от далечното бъдеще в Античността.

В римската история има записки как той е зашеметявал аудиторията, демонстрирайки „небесен глобус“, показващ движението на планетите, Слънцето и Луната, а също предсказващ слънчевите затъмнения и лунните фази. Но механизмът на Антикитера е бил създаден след смъртта на Архимед. Макар да не е изключено, че именно този велик математик и инженер е създал прототипът, на чиято основа е направен първият в света аналогов компютър.

Днес за място на създаването на устройството се смята остров Родос. Именно оттук е тръгнал корабът, потънал край Антикитера. Родос в тези времена е бил център на гръцката астрономия и механика. А за творец на това чудо на техниката се смята Посидоний от Аламея, който по думите на Цицерон е бил отговорен за изобретяването на устройство, показващо движението на Слънцето, Луната и другите планети.

Не е изключено гръцките мореплаватели да са имали няколко десетки такива механизми, но до нас е достигнал само един.

И все пак остава загадка как древните са могли да създадат това чудо. И как са могли да имат такива задълбочени знания, особено по астрономия, и такива технологии?

Жак-Ив Кусто, велик изследовател на дълбините на нашата цивилизация, нарекъл тази находка богатство, което по ценност превъзхожда Мона Лиза. Именно такива артефакти преобръщат нашето съзнание и изцяло променят картината на света.