Колизеумът – един от най-знаменитите исторически паметници, оставени ни от древните римляни, някога бил сцена, на която се организирали пищни игри. В тях понякога участие вземали и животни. Благодарение на тях през вековете римската публика е имала „щастието“ да види много и различни видове животни, без да се налага да пътуват някъде. Откъде обаче римляните са взимали всички тези животни и как организирали ловът им?
Крододили, носорози, хипопотами и жирафи взимали от Южен Египет. Газели, антилопи, чакали, щрауси, хиени, лъвове, гепарди, пантери и слонове идвали от Северна Африка, а мечките са от планината Атлас в Мароко. До 1 век пр.н.е. страните от Близкия изток, граничещи със Средиземно море, осигуряват няколко вида котки. Най-далечните посетители били тигрите, които пропътували разстоянието чак от Индия и са видени от римляните за първи път през I век пр.н.е, дори преди изграждането на Колизеума, започнало в края на 70 г. сл.н.е.
Италия и други европейски държави осигурявали всички тревопасни животни, като зайци, сърни, елени, диви прасета и магарета, както и мечки, бизони, бикове, вълци или лосове. Цената за залавянето, предвижването и отглеждането на дивите животни от Африка или Азия била разбираемо много по-висока от тази за животните, идващи от Италия или Европа – следователно неслучайно повечето игри в Колизеума били спонсорирани от императора. Той бил единственият, който има достатъчно финансови възможности, за да организира тези скъпи кланета.
Зрелищните ловни игри
Колизеумът е открит през 80 г. сл. Хр., но имаме сведвния за грандиозни ловни шоута още преди тази дата. Например, през 104 г. пр.н.е. Муцио Скаевола и Лициний Крас организират венацио в Цирк Максим със сто лъва, за да отпразнуват победата си над Югурта, крал на Нумидия. В средата на същия век Маркус Скаурус организира лов с пет крокодила, един хипопотам и 150 леопарда.
Няколко години по-късно величието на всичко това било напълно надминато от невероятния спектакъл, организиран от богатия Помпей. По време на игрите публиката става свидетел на клането на 400 леопарда, 600 слона и много маймуни. Специалните гости на тази касапница били носорог и рис, последните от Северна Европа. Това била най-великата игра, правена някога преди изграждането на Колизеума и шоу с толкова много животни никога не било повторено. Нито Юлий Цезар, нито дори Август, първият римски император, който убил три хиляди и петстотин животни по време на управлението си, не успели в едно шоу да надминат величината на това, организирано от Помпей. Нерон докарва 300 лъва и 400 мечки, а през 100-те дни на партита и игри, организирани от Тит за откриването на Колизеума през 80 г. сл.н.е. били убити 9 000 животни. Този брой все още е малък в сравнение с 11 000, достигнати от Траян почти тридесет години по-късно, за да отпразнува победите си над даките.
С течение на времето обаче тенденциите се променят. Броят на животните, закупени за императора в Колизеумът, остава много голям, но видовете животни се променят значително. Вече били използвани повече тревопасни, отколкото хищници. Тази промяна се дължи не само на икономическата криза, която засегнала Римската империя през III век, но и поради специфични фактори на околната среда.
Векове наред римляните са ловували големи котки от Северна Африка или Близкия изток. След години на дивашки лов, някои видове просто изчезват в много от тези райони, а други се преместват на юг, тъй като много от земите постепенно са превърнати в маслинови горички, лозя и пшенични полета. Това е и една от причините, поради които днес в северноафриканските страни няма лъвове или слонове. След като са били ловувани векове наред, тези животни са изчезнали от онази част на Римската империя и са намерили убежище точно на юг от пустинята Сахара, където могат да се видят и до днес.
В древни времена ловът не се е възприемал толкова негативно, както днес: големите хищници са били опасност за хората, живеещи в техните местообитания, а ловът на тези животни се е смятал за необходим от съображения за безопасност. Коренното население на тези райони било изключително благодарно на римляните за тяхната услуга за „освобождение“ от големите хищници – до тяхното изчезване в Северна Африка, разбира се.
Първоначално недостигът на животни от определени територии не притеснявал императорите. Те вярвали, че ако дивите животни изчезнат от някои райони, те просто трябва да се впуснат в други, където все още могат да бъдат намерени. Трудността с намирането на животни обаче, съчетана с все по-високи разходи за транспорт и поддръжка, принудила организаторите на шоутата постепенно да променят предлаганите програми.
За всяко животно, пристигащо в Рим, трябвало да се броят много други, умрели по време на транспортиране поради безпаричие или различни климатични условия. В сравнение с Африка или Близкия изток Рим бил студен и не всички животни можели да оцелеят в дългото пътуване, което ги очаквало, преди да бъдат убити в Колизеума.
Ловът на диви животни
Първоначално, ловът не бил популярен сред римляните. Но мозайки от късния имперски период и картини на улов, корабоплаване и транспорт показват, че благодарение на ловните игри това се е превърнало в традиционна дейност.
Ловът и транспортирането на животни не било никак лесно начинание, тъй като те трябвало да бъдат здрави и да пътуват на хиляди мили. Онова, което прави лова още по-опасен, бил фактът, че животните очевидно трябва да бъдат взети живи. А след като вече били качени на корабите, те трябва да бъдат хранени и поддържани в добро състояние, но много от тях загинат по време на пътуването. Животните могат да умрат от инфекции, причинени от непривични храни, лошо отношение към нетърпеливите попечители, самонанасяне на рани, докато са в плен, или климатични разлики.
Как всъщност са били залавяни животните, особено най-опасните? Кои техники са използвали римляните? На първо място, организаторът на игрите изчислява броя на животните, които ще бъдат използвани, а след това се свърза с управителите на провинциите, където тези животни могат да бъдат уловени, за да провери дали техният регион може да задоволи търсенето. Едва тогава започна мисията за залавяне на исканите животни.
Животните били заловени от специално обучени армейски части, чиито членове високо ценили тази дейност, тъй като ловът бил възприеман като приятно развлечение и пътешествие до отдалечените краища на империята. Основните използвани инструменти били мрежи и връзки – предци на по-модерното ласо – за захващане около вратовете на звероветв, които след това били затваряни в клетки.
Ловът на тревопасни животни протичал без особени рискове, но пък се изисквало умение, търпение, добри рефлекси и надеждни кучета; безвредни капани без шипове са били използвани за улавяне на глигани, елени или антилопи, за да не ги нараняват. За бизони или бикове се изграждали ями и насочвали животните към тях с помощта на кучета.
За котките била използвана различна техника. Ловците първо изкопали няколко ями за използване като капани; след това поставяли вързана коза или агне на върха на стълб от дърво, глина или камък и покриват ямата с клони и листа. Агнетата или козите привличали хищниците, когато запопнели да блеят. Веднага щом голямата котка скочи върху плячката си, тя щяла да падне в ямата без никаква възможност за бягство. След това ловците спускали клетка с малко месо вътре и веднага след като звярът влезе в клетката, я затварят и издърпват нагоре.
За залавянето на слонове, ловците трябвало да наранят краката им със стрели, за да намали възможността за движение и да може да ги завържат. Друга тактика била слоновете да бъдат принудени да се придвижат към доста дълбока дупка, която след това беше затворена с мрежи, за да се предотврати евентуално бягство. Слоновете били оставени там за няколко дни, за да бъдат обучени или да изчакат, докато вече не се съпротивляват, за да могат да бъдат вързани и изнесени.
Както можем да видим, ловците измисляли различни техники за ловуване и това скоро се превърнало в процъфтяващ бизнес. В Северна Африка даже започнали да сформират специални организации, които да наемат ловци.
Транспортирането на животните в Рим
Транспортирането на животните до Рим остава най-сложната част от цялата операция. По онова време пътуването не било толкова лесно и криело редица рискове, основният от които бил смъртта на животните. Процентът на животните, стигнали до местоназначението си живи, е бил много нисък, въпреки всички предпазни мерки, взети по време на пътуването.
Пътуването ставало предимно по море, което бил най-бързият начин за пътуване по това време. Животните бивали придвижени до пункт за събиране, а оттам до специални лодки. Най-яростните животни били затворени в подсилени клетки, докато тревопасните обикновено имали повече свобода на движение. Храната също трябвало да бъде предвидена и понякога това означавало няколко тона храна, особено, когато се транспортирали големи тревопасни животни, като слонове.
Самото пътуване също криело опасности: при възникване на буря, например, възможността за оцеляване не била много голяма. След като стигнат Рим, животните, оцелели от пътуването, слязали в Остия и оттам бивали транспортирани по река Тибър до града. Пътуването по реката било срещу потока. Слоновете правели изключение, тъй като те направили последната част от пътуването, за да стигнат до Рим, по суша.
Накрая животните били събрани в специални виварии – съоръжения, в които частично ги обучавали и хранени през дните, предхождащи представлението. За разлика от съвременните зоологически градини, в Рим не е имало практика да се пресъздава реалното местообитание на ловените животни. По-голямата част от тях щели да умрат бързо и нямали причина да се грижат за малкото им оставащ живот преди първите ловни шоута.
Обикновено в деня преди шоуто животните били довеждани до Колизеума, където ги впрягали и обличали за представяне пред зрителите преди игрите. След презентационното шествие те били върнати в мазето, където изчаквали своя момент на арената, за да се борят за живота си пред хиляди приветстващи римляни.
Източник: Ancientworldmagazine
Още статии може да прочетете тук:
Вижте 3D реконструкция на Древен Рим
„Дано те разпнат!“ Съвети по етика и общуване в Древен Рим
Дивите сексуални обичаи на Древен Рим
