През по-голямата част от нашета история учените са вярвали предимно, че Вселената е вечна и непроменяща се. През IV в. пр. Хр. Аристотел твърди, че светът няма начало и край. Това мнение обаче не е било приемано от всички учени. Някои от тях са смятали, че Вселената има начало.

В по-голямата си част произведенията на Аристотел са били загубени за цели седем века и започват да се появяват отново през XIII в. Тогава много от учените са смятали, че Вселената е вечна без начало или край. Тази гледна точка е била приемана до началото на XIX в.

В научните среди това е било толкова преобладаващо схващане, че то кара Алберт Айнщайн да направи, както той смята „най-голямата грешка в живота си“. Малко след като е разработил Общата теория на относителността (около 1915 г.), руският математик Александър Фридман решава отново уравненията на Айнщайн за Вселената и показва, че тези уравнения сочат, че Вселената се разширява.

Но ако Вселената се разширява това означава, че тя е започнала да се разширява от някъде – следователно, тя не може да е била вечна. След това Айнщайн модифицира уравненията си, като прибава една константа, с която вече прави Вселената статична и вечна.

През 1929 г. Едуйн Хъбъл, астроном от Калифорнийския технологичен институт, открива, че Вселената наистина се разширява. Това кара Айнщайн отново да премодифицира своята теория и да се върне към първоначалният й вид. От този момент нататък науката поддържа тезата, че Вселената е имала начало и учените са се фокусирали върху теорията за Големия взрив.

В Библията още в самото начало е казано: „В началото Бог създаде…“, т.е. имало е начало. Нека разгледаме какво казва науката за това как се е създала Вселената, след това ще видим какво ни учи библията за това.

Строителните блокове на Вселената

Науката ни даде знанията за градивните елементи на Вселената. Когато многократно разделяме материята ние ще стигнем до най-малките неделими частици – елементарните частици, като електроните. За да направим това, човечеството изгради ускорители на частици, които да ускорят тези частици до скорост близка до светлината и след това да ги сблъскат една с друга, след което да анализират данните.

Разбиването на частиците една в друга разкрива наличието на нови частици, за които или не сме предполагали или сме имали само теоритични данни. Освен това ускорителите дават възможност на физиците да натрупат данни за това как си взаимодействат тези частици, което пък разкрива фундаменталните знания за основните сили и закони в природата. Знаем, че протона се състои от три кварки – елементарни частици. Съвсем наскоро в CERN (Европейската организация за ядрени изследвания) Големият адронен ускорител беше използван за намирането на една хипотетична частица, която беше известна само на теория – Хигс бозона.

Защо обаче протона е изграден от два кварка и един електрон? Защо те имат свойства, като маса и заряд? Краткият отговор на тези въпроси е, че нямаме никаква идея.

Когато гледаме нощното небе, ние освен, че се възхищаваме на небесните тела всъщност гледаме назад във времето. Светлината пътува с около 300 000 километра в секунда, така че когато погледнем ннашето Слънце, ние получаваме светлината, която е била излъчена от него преди около осем минути. Ако Слънцето изчезне изведнъж ние няма да знаем за това цели осем минути.

Когато гледаме други звезди или галактики, виждаме светлина, която ги е напуснала преди пет години, преди сто години или преди милиарди години. Всеки обект на нощното небе, който виждаме, както е известно го виждаме толкова години в миналото в зависимост от това колко е далече от нас. Така че, когато гледаме Вселената, сякаш виждаме снимки на различни части и различни времеви периоди – Земята, кокто изглежда в момента, Слънцето както изглежда преди осем мнути, центъра на нашата галактика Млечен път, както изглежда преди 26 000 години и т.н. Космическият телескоп Хъбъл може да види светлина, излъчена преди тринадесет милиарда години – почти в самото начало на Вселената.

Учените, които изучават Вселената действат и чрез двата подхода. От една страна делейки материята откриват нови частици и получават знания за силите в природата и гледат звездите в различни периоди от своята история. Така след като, комбинират резултатите от тези два метода, които са облечени в математическа форма се достига до съвременното ни разбиране за възникването и развитието на Вселената наречено Големият взрив.

Създаване и теория за Големия взрив

Екстраполирайки назад във времето, като използваме теориятта за Големия взрив, можем да стигнем почти до началото на Вселената, но не и до самото начало. Както казва физикът и автор Брайън Грийн в един от своите бестселъри „Теорията за Големия взрив очертава космическата еволюция от време една секунда до всичко, което се е случило за създаването на Вселената, но тя изобщо не казва нищо за нея, когато времето е било нула.“

Накратко казано, науката има много данни за това как се е създала и развила Вселената от тази нищожна една секунда нататък, но няма никаква представа как е започнала Вселената. Как се е появило времето? Как е възникнало пространството? Защо силите в природата са такива каквито са? Защо има определени елементарни частици със свойствата, които имат? За да се отговори на тези въпроси са предложени различни подходи, като например, че има Мултивселена, но нито един от тях на този етап не е постигнал научен консенсус.

Съществува и разбирането обаче, че вселената е произлязла от „нищото“. Но в това разбиране за „нищото“ все пак трябва да има нещо – поне гравитация или някакво пространство. Често това „нищо“ се нарича квантов вакуум, който е най-ранното състояние на Вселената през първата част от секундата, когато Вселената е била толкова гореща и плътна, че физическите частици не са могли да съществуват. Но според съвременното разбиране за „състоянието на вакуума“ или квантовия вакуум, то в никакъв случай не е било просто празно пространство.

Квантовата механика твърди, че вакуумното състояние все пак съдържа някакви електромагнитни вълни и частици, които сякаш пулсират в него. В квантовия вакум в началото на Вселената, времето, пространството, законите на физиката и частиците са съществували заедно. Въпреки това, частиците не са били във физическа форма, тъй като при толкова висока температура веднага щом се появят ще се превърнат обратно в енергия – т.е. те били „виртуални частици“

Поради отсъствието на физически частици изглежда, че в самото начало е нямало нищо, но в действителност всичко необходимо за изграждането на Вселената е съществувало. Когато Вселената започнала да се разширява и оглажда, частиците са се появили и са останали във физическа форма, в крайна сметка това довело до образуването на звездите и галактиките.

При по-внимателен прочит на Битие всъщност ни е казано как е възникнала Вселената. В първия ред още се казва, че Вселената се е родила от нищо физическо. В Библията нищо физическо не означава нищо – няма време, няма пространство, няма сили на природата, няма елементарни частици. Според Битие, в началото Бог я е създал от нищо физическо.

„Нищото“, за което често се говори в науката, се споменава в Битие 1:2 – „А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.“ Тази пустота, за която се говори се определя на квантовия вакуум, като състояние, при което ранната субстанция на Вселената е съществувала, но не е придобила все още осезаема форма (като виртуалните частици) и е в хаотично състояние. Но как се е развила Вселената според Битие и защо научният метод ни позволява да разберем всичко освен самото начало?

Изяснява ли Битие сътворението на Вселената?

Когато четем Битие, трябва да осъзнаем две неща. Едното е, че цялата първа глава от Битие, която описва създаването на света, е разказана не от Бог в своето истинско има „ЯХВЕ“, а от Бог с името „ЕЛОХИМ“, което означава „господар на всички сили“. Ние знаем това, защото основната дума е „ЕЛ“, което означава на иврит означава сила. Втората част от името означава „тях“, тук под „тях“ се разбира всички останали сили. Така Елохим означава „Силата над всички сили“.

С други думи, не само Бог е Създател, както е ясно от Битие, но Той е и господар на всички сили на природата във Вселената. И така, Битие ни казва, че Бог е избрал да постигне цялото творение, чрез природата. В библейския разказ Той е създал природата още в самото начало и Той е могъл да създаде Вселената по начин, който ни изглежда чудотворен, но вместо това, Той е спазил природните закони.

Вторият момент, който трябва да разберем е, че повечето актове на създаване в Битие са това, което ние бихме нарекли „да направим“, което означава да вземем нещо и да го превърнем в нещо друго. Например нашето Слънце е изградено от водород и хелий; ако например вземем дърво и пирони ние можем да направим стол. Това означава, че по-голямата част от действията в Битие включват вземане на нещо, правене на нещо и превръщането му в нещо друго, разбира се в рамките на природните закони.

Точно за това е науката – да наблюдава как нещо се променя и да обяснява тази промяна с естествени закони. Така че, за всички тези действия науката ще има напълно естествено обяснение.

Има само три изключения, когато Бог е сътворявал не от нещо съществуващо, а от нищо. Те са написани с думата „БАРА“. Едно от тези събития, както видяхме е свързано с началото на Вселената, другите две – с появата на живота.

Космологичното събитие да се роди нещо от нищото се случва в самото начало: в началото Бог създаде от нищото. И това събитие не може да бъде разбрано от научния метод, тъй като по дефиниция то не се занимава с нищо физическо.

Накратко, науката и библията са единодушни, че Вселената е възникнала чрез естествени средства – природни сили, действащи върху частици в отрязъци от време, в които са се образували всички структури, които виждаме, включително нашето Слънце и планетата, която обитаваме. Библията обаче, твърди, че първият момент – когато се появяват времето, пространството, силите и частиците – не е обясним чрез научния метод. За сега науката няма обяснение за това начало, нито защо силите и частиците са такива, каквита са.

Източник: Ancient-Origins

Още по темата може да прочетете в статията ни тук.