Бил ли е женен Исус: тайните на древния папирус

жената на Исус
© Karen L. King

На 19 септември 2012 година светът се сблъсква с нова сензация: оказва се, Исус бил женен. Хората разбират за това от медиите, в които се върти новината за фрагмент, който доказва, че Исус е имал жена.

На 18 септември същата година на Десетия международен конгрес за коптски изследвания професорът от Харвардския университет Карън Кинг представя пред публиката нов, никому неизвестен фрагмент. Нейният доклад е последен, повечето слушатели и участници в конференцията вече са уморени и никой не очаква сензация, но с първите минути от изказването на Кинг става ясно, че тя обявява нещо съвсем ново и нечувано преди.

Предисторията на откритието е такава. През декември 2011 г. анонимен купувач се обърнал към Карън Кинг с молба да му помогне в идентификацията на коптски папирус.

Кинг се явява един от водещите специалисти в света по гностицизъм и е първата жена професор Hollis, която заема тази длъжност в катедрата по богословие в Харвардския университет, но тя не е коптолог и не е могла сама да идентифицира коптски текст. Затова тя се обърнала към друг световноизвестен експерт – Роджър Багнълоу, който провел предварителна оценка на папируса и казал, че той наистина може да е автентичен и древен.

През 2012 г. Кинг започва кампания по въвеждане на този документ в световния научен оборот. За тази цел тя избира Коптския конгрес, тъй като текстът е написан на коптски език.

Дебатите, които предизвиква този с нищо незабележителен къс папирус, тръгват в две посоки. Едната са чисто научните дебати между учените – специалисти по папирулогия и древни християнски текстове, химици, физици и т.н., а втората е феминистичен дискурс, тъй като Карън Кинг е не само един от водещите специалисти по гностицизъм, но и по това направление в историята, което сега се нарича Women’s Studies.

Нейното изследване на този папирусен фрагмент е подкрепено от една от феминистичните фондации, за изследването били дарени големи пари и изобщо цялата дискусия, която последва публикацията, предизвиква много голям интерес сред всевъзможни феминистки организации.

Феминистките подкрепят публикацията на този текст, тъй като той според тях обяснява, че Исус никога не е отричал важността на жените и – напротив, винаги е смятал, че те са достойни да бъдат сред неговите ученици, включително и сред неговите лидери.

Тази гледна точка се подкрепя и от Карън Кинг, публикувала фрагмента. Тя постоянно подчертава в своите изказвания, че я интересува не въпросът бил ли е женен, или не Исус, а каква роля е отреждал той на жените.

Става дума за това, че във фрагмента, който се състои от осем реда, се среща думата „тя е достойна да бъде мой ученик“ в отговор на забележка на апостолите. Фрагментът е непълен, краищата му липсват и е налична само средната част на текста, но думите „тя е достойна да бъде мой ученик“ се виждат ясно.

При презентацията на текста на Римския конгрес две трети от учените, присъстващи на доклада на Карън Кинг, изказват съмнение, че този фрагмент е фалшификация, и то съвременна. На следващия ден един от водещите специалисти по раннохристиянски текстове и специалист именно по коптски текстове – Кристиан Аскеланд – пише първите критични забележки. След това все повече учени правят критична оценка на този фрагмент.

Какви забележки са изказвали те? Първата забележка се отнася до външния вид на фрагмента. Той не е написан с тръстиков писец, използван от коптските писци, а с четка.

Втората забележка се състои в това, че буквите са зле формирани, нямат съвсем правилна форма, което е свидетелство, че това е бил непрофесионален писец или човек, за когото коптският език не се е явявал роден. И третата забележка е наличието на граматични грешки в текста, което едва ли може да се очаква, ако текстът е писан от коптски писец.

Първоначалните забележки на Карън Кинг смятали, че текстът се отнася към IV век. Тя била на мнение, че текстът е много ранен – IV век, и по такъв начин той свидетелства, че сред ранните християни въпросът за това, бил ли е женен Исус, или не, е продължавал да се дебатира. Но след това била проведена серия тестове и Карън Кинг за две години замълчала и престанала да публикува по тази тема, тъй като резултатите от изследванията далеч не били тези, които очаквала.

Първият радиовъглероден анализ показал, че папирусът трябва да датира от II в. пр.н.е., тоест от Птолемейската епоха или около нея.

Очевидно този резултат не можел да удовлетвори нито Карън Кинг, нито нейните последователи. Бил проведен втори радиовъглероден анализ – този път в лабораторията на Харвардския университет, който показал, че по-скоро папирусът датира от 659 до 859 година от н.е., тоест много по-скоро. Разминаването на научните данни показва хиляда години разлика.

След това били проведени тестове на мастилото и химичния му състав. Тези тестове установили, че по-скоро този документ е написан с мастило, основано на сажди. Впрочем това не доказва нищо, тъй като сажди има и днес, в наше време.

Едновременно с това такива учени като Марк Гудакр и Лео Депейт продължили да публикуват своите критични забележки за самия текст. И изследванията им установили, че първо, практически всички думи и изрази в този текст са взети от Евангелие от Тома, отдавна известен гностически източник, публикуван още през 1924 година и качен в интернет през 1997 г. като PDF документ.

Някои фрази и изрази от този документ са копирани от този, който е произвел въпросния манускрипт, според папирулозите и специалистите по текстовете. Втората им забележка се състои в това, че изразът „моята жена“ – най-централната дума на фрагмента – е написана с по-голям натиск и е поставена точно в центъра на този папирусен фрагмент, което, естествено, навежда на определени съмнения.

Третата забележка се състояла в това, че думата „жена“ е написана с грешка, тъй като нормативната форма на думата жена е „схиме“, докато в Евангелието за жената на Исус се среща думата „химе“ вместо „схиме“.

Карън Кинг е отговорила на всички тези забележки. Тя е публикувала още серия статии, но възраженията ѝ били сметнати за недостатъчно убедителни от повечето учени. През 2014 г. Кристиан Аскеланд провел изследване на още един документ, който принадлежи към същата група папируси, оказали се при Карън Кинг. Това е така наречен откъс от Евангелие от Йоан, написан на ликополски диалект.

Ликополският диалект е практически измрял към VI век и се смятало, че на него е написан текст на папирус от VIII век, малко странно, но и това не било най-главното. Изяснено било, че този фрагмент от Евангелие на Йоан е точно копие на четните редове от електронното издание на Евангелие от Йоан.

Тъй като двата текста са написани очевидно от един и същ човек или много подобни ръце, възникват логични съмнения дали така нареченото Евангелие от жената на Исус не е фалшификация на същия майстор.

Остава открит въпросът за произхода на тези папируси, техният собственик продължава да е анонимен – или поне така твърди Карън Кинг. А той на свой ред твърди, че ги е получил от Източна Германия от човек на име Ханс Лаукамп. Единственият Ханс Лаукамп, който изследователите успели да открият, няма никакво отношение нито към папируси, нито към християнски антики, затова въпросът за произхода на фрагмента продължава да остава открит и да предизвиква забележки сред изследователите.

Химиците, провели повторен анализ на мастилото, отбелязали, че са приложили съвсем нови методи, които може да докажат, че мастилото също е от VIII век. Въпросът продължава да остава отворен, тъй като резултатите от химичните изследвания още не са публикувани.

Postnauka