Човешкият интелект има „вулканичен“ произход?

древен човек, прародител

Човечеството може да се е научило да пали огън и да започне своето интелектуално развитие преди около 2-3 милиона години благодарение на това, че всички претенденти за ролята на „прародител“ на рода Homo са живели в околностите на вулкани или рифтови разломи.

Това е мнението на учен, изказал своето предположение на годишната среща на Американския геофизичен съюз в Сан Франциско.

„Прекарах на Хаваите три или четири снежни нощи край кратера на вулкан, без да се крия в палатка и готвейки направо на улицата. Това ме накара да се замисля – какво, ако преди 2 милиона години например изправеният човек (Homo erectus) някой австралопитек е открил подобно местенце, където е било винаги топло и където можел да си пече или вари храна на огън“, казва Майкъл Медлер (Michael Medler) от университета на Западен Вашингтон в Белингам (САЩ).

Ръководен от тази идея, Медлер проверил дали нещо подобно може да се е случило наистина, като анализирал в какви условия са живели представителите на рода Homo и късните австралопитеци в Източна и Южна Африка.

Както се оказало, почти всички известни ни древни хоминиди, претендиращи днес за ролята на предци на човечеството, са живели – ако се съди по местонахождението на техните останки – близо до активни вулкани или горещи рифтови разломи, съществували в Източна Африка преди около 2-3 милиона години.

Както смята Медлер, подобна теория позволява да се разреши една от главните загадки в антропологията – защо човекът е започнал да яде печена и варена храна, необходима за развитие на мозъка, ако интелектуалните особености на първите австралопитеци и Homo не са били достатъчни, за да се научат да поддържат огъня на постоянна основа.

Очевидно нашите предци може да са живеели край кратерите на вулкани и разломи в Източна Африка в продължение на няколкостотин или милиони години, което им е позволило бавно да се научат да се ползват топлината на лавата и да я използват за приготвяне на храна и придобиване на голям мозък, който на свой ред им е позволил да се „откъснат“ от вулканичната „люлка“ и да се научат самостоятелно да палят огън и да готвят на него.

В полза на идеите на Медлер говорят няколко съвременни и изкопаеми фактора. Първо, днес на Земята съществува цяла редица животни, включително японските макаци, които са се научили да използват „даровете“ на подземния свят а оцеляване в условия, в които обикновено биха загинали от недостиг на храна и топлина.

Второ, „вулканичният“ произход на човечеството може да обясни защо ние нямаме козина – постоянно високите температури на въздуха, поддържани от вулканите и геотермалните източници, трябва да са позволили на нашите предци да „съблекат“ козината. На свой ред отказът от козина е позволил на древните хоминиди по-бързо и по-дълго да тичат, което им е позволило да преминат към лов на по-големи животни.

Както признава Медлер, засега тази хипотеза почти няма еднозначни доказателства. Той предлага тя да се провери, като се датират точно останките на първите представители Homo, открити неотдавна, и като се изчисли времето, когато в нашата ДНК са се появили гените на „сварената храна“ и са изчезнали гените на козината.

Ако тези дати съвпаднат с времето, когато в Източна Африка са започнали да изригват вулканите, тогава можем по-убедено да говорим, че вулканите са били един от главните „локомотиви“ в еволюцията на човешкия разум, заключава ученият.

РИА Новости