Древният Ангкор Ват се разрасна за миг

Wikimedia Commons
Wikimedia Commons

Ангкор Ват близо до град Сиемреап в Камбоджа се слави с това, че езера и реликтови дървета тук съседстват с древни храмове.

Съвсем скоро станало ясно, че този уникален археологически комплекс практически няма аналог по величие сред постройките от миналото.

Това сензационно откритие е станало възможно благодарение на съвременните технологии.

 

Перлата на Камбоджа

Самата дума „ангкор“ в превод от кхмерски означава „столица“. Построяването на комплекса се отнася към периода от IX до XIV век. Общо тук има около 100 храма. Ангкор Ват е представлявал център на древната кхмерска цивилизация, съществувала на териториите на съвременните Виетнам и Китай, а също разпространяваща се на запад от Виетнам до Бенгалския залив.

Храмовият комплекс е посветен на бог Вишну, изпълващ света със своята енергия, а също символизира свещената петвърха планина Меру, където се придобива Върховната личност на божеството.

Според някои източници върху построяването на Ангхор Ват са се трудили 12 000 души. Но не толкова грандиозността на това творение предизвиква възхищение, колкото изкуството на древните резбари. Благодарение на тяхното майсторство всеки камък в състава на комплекса е покрит с релефи, изобразяващи исторически и митологични сюжети. И нито един от тях не се повтаря.

Освен храмовете към комплекса се отнася и зданието на университета, в който към Х век вече са преподавали 1000 наставници.

При всеки пореден владетел комплексът се е сдобивал с нови постройки. Сред тях са Бантей Срей, изпълнен от червен пясъчник, наричан „цитаделата на жените“, „ковчеже от розов камък“ или „перлата на Ангкор.

Бантей Срей, "Цитаделата на жените". Wikimedia Commons
Бантей Срей, „Цитаделата на жените“. Wikimedia Commons

С времето отделните храмове били съединени с галерии и украсени с кули.

Площта на целия комплекс е няколкостотин квадратни километра и това е най-голямото култово съоръжение в света. Тук са намерили въплъщение не само индуистки митове, но и будистки култове.

 

От вандали до туристи

За своята дълга история Ангкор ват е преживял и войни, и бунтове. След смъртта на Джаяварман VII, разпространил будизма, местното население се върнало към индуизма. А през 1351 и 1431 г. Ангкор е превземан от сиамските войски. Градът бил разграбен и постепенно започнал да запада.

Хората напуснали тези места, непроходими джунгли скрили величествените храмове и европейците го открили чак с пристигането на мисионера Шарл-Емил Буйево. Той написал подробен отчет за находката, но първоначално съобщението му не привлякло особено внимание. Чак след като през 1861 година френският пътешественик Анри Муо описал невероятните храмове на Ангкор, започнали да проявяват интерес към историческия паметник и многобройни експедиции тръгнали към далечната Камбоджа.

Ангкор ВатВ периода на гражданската война (1975-1979) войската на червените кхмери под ръководството на Пол Пот варварски разрушили част от храмовете на комплекса. Поради военната обстановка се наложило спиране на реставрационните работи. Повторила се историята от Средновековието. Местното население се заело да граби храмове, а джунглите отново настъпили към града. Чак през 1992 година Ангкор Ват бил поставен под защита на ЮНЕСКО. Оттогава Ангкор ват е нашествие на туристи.

 

Постройките призраци

През цялото изминало столетие в комплекса са провеждани археологически изследвания. В последно време на помощ на археолозите са се притекли съвременните технологии. Например благодарение на георадар археолозите са успели да сканират територията извън пределите на древните постройки.

Били открити следи от кули, крепости и други съоръжения, от които днес не са останали видими следи. Например от южната страна към Ангкор Ват е прикрепена огромна постройка, чието предназначение е загадка. Възможно е тя да е изпълнявала стопанска функция. По-рано учените не са срещали нищо подобно.

Задната фасада на Ангкор Ват
Задната фасада на Ангкор Ват

За откриването на „невидимите“ фрагменти от комплекса учени от Камбоджа и Австралия са използвали специален метод на въздушно сканиране с лазер. Изследователите смятат, че преди стотици години храмовете са имали доста по-голяма височина. Комплексът е преживял вече няколко десетки реставрации и не всичките му части са достигнали до нас в първоначалния си вид. По-скоро площта на комплекса най-вероятно е била не 200 квадратни километра, както се смяташе по-рано, а общо 3000.

Източник