Представете си замръзнало езеро, което при топенето на ледовете всяка година разкрива обезпокоителната гледка на останките на повече от 300 души. Малкото езеро, известно като езерото на скелетите Рупкунд, се намира високо в индийските Хималаи, на над 16 000 фута (точната надморска височина е 5029 м) над морското равнище. Покрито с лед и заобиколено от скалисти ледници, езерото изглежда типично, макар и красиво, природно чудо. Въпреки това, през един месец от годината, когато ледът се стопи и дъното на плиткото езеро стане видимо и ясно, истинската природа на езерото се разкрива. На дъното му има стотици мистериозни човешки скелети.
Множество усилия били насочени за да се определи, кои са загиналите хора, които лежат на дъното на езерото, от къде са били те и как са умрели. Все още много въпроси остават без отговори свързани с Езерото на скелетите Рупкунд.
Къде е Езерото на скелетите Рупкунд?
Езерото Рупкунд е разположено в дъното на малка долина в Хималаите, в област Чамоли, щата Утаракханд, в Индия. Езерото е много плитко, като най-голямата му дълбочина е от около 2 метра (6.56 фута). Районът е и популярна дестинация за приключенци – туристи, поради трудният преход, който е необходим, за да се стигне до там. По пътя към Рупкунд има няколко маршрута за преходи, които разкриват изключително живописни гледки.
Езеро, пълно с мъртви тела
Първите съобщения свързани със скелетните останки датират от XIX век, но останките са преоткрити при създаването на парка Нанда Деви през 1942 г. Тогава били открити няколко от скелетите на дъното на езерото, докато е било замръзнало. С настъпването на лятото и размразяването на водите на езерото по краищата му се разкрили още скелети. Смята се че броя на тези скелети е над 300.
При откриването на останките, не е имало никаква информация за тях. Никой не е знаел на кого принадлежат скелетите, от колко време са били там или какво се е случило с тях. Тъй като скелетите са били преоткрити по време на Втората световна война, първото предположение е, че това са останките на войници, може би японски войници, които са загинали при излагането на стихия по време на пътуване през Индия.
Поради тази възможност идентифицирането на останките станало приоритет. Екип от следователи бил изпратен в Рупкунд, където бързо се установило, че останките са твърде стари, за да бъдат от времето на вихрещата се война. Така отново интересът към останките намалял и идентифицирането им вече не било приоритет.
При по-късно разследване станало ясно, че останките се състоят и от нещо повече от кости. Студените температури и сухият, студен въздух позволили да се запазят и парченца плът, нокти и коса. Освен това били открити парчета дърво, железни върхове на копия, кожени чехли и бижута.
При направено радиовъглеродно датиране в Оксфордският университет било установено, че останките са от около 850 г. сл. н.е. Тъй като нямало доказателства, че около това място се е намирало някакво селище, учените заключили, че тези хора са пътували, когато са починали.
Но какво е причинило смъртта им? Наличие на огромно свлачище? Внезапна поява на бързо развила се болест? Дали тези хора са направили ритуално самоубийство или пък са умрели от глад? Убити ли са при атака от някого? Една теория дори предполага, че хората не са умрели на мястото където е езерото, а телата им са били „докарани“ до там при ледниково движение.
Легендата за Езерото на скелетите
Има местна легенда, която може да хвърли малко светлина върху идентифицирането на останките. В нея се посочва, че Раджа Ясдхавал, кралят на Канаудж, пътувал с бременната си съпруга Рани Балампа. Те били придружени от слуги, танцов състав и други, докато пътували за поклонение до светилището Нанда Деви, за празника Нанда Деви Радж Джат, който се провежда на всеки 12 години.
Легендата разказва, че докато пътували, групата е била ударена с „железни топки, хвърлени от небето“ от разгневено божество. Изследователите предполагат, че тези „железни топки“ могат да се отнасят до изключително големи ледени късове от градушка, които внезапно са застигнали пътниците.
Бурята била твърде силна и хората нямало къде да се подслонят, така всички загинали близо до Рупкунд. Дълго време тази история била смятана само за легенда тай като нямало доказателства, които да я подкрепят. Скорошните находки обаче подкрепят легендата. Например чадъри, които може да са били използвани по време на бурята били открити, разпръснати сред човешките останки, а някои от черепите имат незараснали фрактури, които може да са били причинени от изсипалият се град над главите на хората.
Откъде са телата в езерото Рупкунд?
В изследванията направени до 2013 г. изследователите стигнали до заключението, че вероятно хората са били убити при буря от градушка. Нараняванията по останките показват, че всеки човек е бил убит от един или повече удари в главата, врата и раменете. Не установили да има наранявания по други части на телата им, което изключва смъртта от свлачище, лавина или оръжие. Въпреки това няма данни дали това е групата, пътувала с царя на Канаудж, както се казва в легендата.
Но в историята има още нещо. В началото на 2000 г. учените, които са изследвали ДНК на телата, са установили, че хората са от южноазиатски произход и, че всички те са умрели по едно и също време – около 800 г. сл. н. е.
В проучване от 2019 г. обаче се разкрива, че при хората са „установени също така и генетични връзки със Средиземно море, Гърция и Крит и че никой не е свързан помежду си“. Учените също така открили „друга група от 14 жертви“, които според тях са умрели „хиляда години по-късно в някакво събитие“ през XVII и XX век.
Въпреки това, Катлийн Морисън, председател на отдела по антропология в университета в Пенсилвания, не вижда нищо интересно в тези открития тъй като според нея елинско царство съществувало на индийският субконтинент около 200 г. пр. н.е. и наличието на голяма група средиземноморски европейци не е голямо откритие.
И така, мистерията зад идентичността на скелетите в езерото Рупкунд продължава.
Кражба от миналото
Днес има други заплахи относно Рупкунд. Това са множеството туристи, които пътуват до там, за да видят останките, а някои от тях ходят дори с мулета. Има туристи, които взимат със себе си кости и скелети, когато си тръгват. Големият брой посетители и преходите на мулета през района водят до повреждането на останките.
Полагат се усилия тази зона да се защити като еко-туристическа дестинация, така че хората и в бъдеще да могат да разглеждат чудесата на Рупкунд, без да рискуват да унищожени или повредят скелетите. Запазването на възможността за по-нататъшни изследвания е от съществено значение, за възможността да научим повече за тази мистериозна група от хора, които са убити преди повече от хилядолетие в Хималаите.
Източник: Ancient-Origins
Още статии може да прочетете тук:
Находка на зъби преобръща представата за човешката история
Амфиполис: скандали и интриги около най-загадъчната гробница в Гърция
