Загадъчните линии и фигури на платото Наска не са били астрономически инструменти на индианците, а „пътни храмове“, поставени на важни кръстопътища в древно Перу. Така смятат учени в статия, публикувана в изданието Antiquity.
„Древните планински пътища и геоглифите са двата най-забележими ръкотворни обекта в Андите. Те са разположени едни до други и по някаква причина никой по-рано не се е заинтересувал от това, как може да са свързани помежду си. Ние смятаме, че тези рисунки са били своеобразни „параклиси“, където пътешествениците са чели молитви на път“, казва Питър Бикулис (Peter Bikoulis) от университета на Торонто (Канада).
Загадъчните линии и фигури на платото Наска са открити в средата на XVI век от испанските конкистадори, които ги смятали за „пътни знаци“. Повторно откритие на геоглифите се състояло чак през 1939 година, когато перуанският геолог Торибио Ксеспе заявил за тяхното съществуване. Същата година американският историк Пол Косък направил първите снимки от самолет.
Според съвременни оценки на пустинното плато в разстояние от 70 километра са „нарисувани“ повече от 30 гигантски животни и растения, няколкостотин абстрактни геометрични фигури и 13 хиляди линии, много от които се виждат от Космоса.
Релефните изображения на тези линии са качени на златния диск с информация за Земята и човечеството, който пътува из междузвездното пространство с „Вояджър“.
Засега сред археолози и историци няма единно мнение по повод това, как представителите на културата Наска, живели на платото в средата на първото хилядолетие от Новата ера, са могли да създадат гигантските рисунки. Учените спорят и за това, каква роля са играли геоглифите в живота на индианците. В различно време изследователите са смятали, че геоглифите са своеобразни обсерватории или изображения на съзвездия.
В последните години се появи версия за култовото предназначение на рисунките: геоглифите на Наска, както и подобни на тях комплекси в Боливия и Амазония, може да са използвани от индианците за общуване с боговете.
Някои историци, като например египтологът Хенри Стерлин, се придържат към сравнително парадоксални гледни точки: че племето Наска е използвало фигурите и линиите като гигантска тъкачна машина за изработване на савани.
Бикулис и колегите му предлагат ново обяснение на тяхната същност, като се връщат към идеите на конкистадорите и хронистите. Учените обърнали внимание на това, че много рисунки на платото Наска и в други райони на Перу са разположени редом с кръстовища на големи древни пътища, построени от инките в Андите в доколумбови времена.
Това накарало изследователите да смятат, че пътищата и геоглифите може да са свързани помежду си. За проверка на своята идея учените се отправили към каньона Сиуас в южната част на Перу, на чиито склонове и дъно са изобразени едни от най-големите наскални рисунки на древните индианци.
Канадските археолози съставили детайлни карти на местността, включително и на древните пътища, използвайки снимки от дронове, както и резултати от местни разкопки. Както открили изследователите, много от тях почти напълно са изчезнали за последните две хилядолетия. Техни следи са съхранени само във вид на глинени парчета, други артефакти и специфичната структура на грунта.
Интересно е, че всички геоглифи били „разхвърляни“ из долината далеч не на случаен принцип. Те почти винаги се намирали на ръба на долината, редом с пътища или големи селища. Най-често те били разположени в тези точки, където се намирали най-важните изходи и входове в каньона.
Много от тези рисунки приличат на моделите, с които са покрити много ритуални керамични съдове и някои платна на древните инки и други индианци, отбелязват учените. Освен това отломки на ритуални съдове, както и други религиозни артефакти, са открити от изследователите редом до геоглифите.
Това говори, че тези загадъчни каменни конструкции, построени на древни кръстовища, може да са служили като своеобразни пътни храмове за древните инки и другите жители на Андите, желаещи безопасно да стигнат крайната цел на своето пътешествие, смятат изследователите.
