Хиперборея – раят на Северния полюс

Хиперборея

Арктика, Крайният север, вечният мраз, почти никаква растителност, свирепи зимни студове в съчетание с дълга полярна нощ, когато в продължение на много дни Слънцето изобщо не се показва на небето…

Може ли в такива природни условия да се е зародила и развивала цивилизация, дори в много древни времена? На пръв поглед – не. Но нека не бързаме с изводите и заключенията.

 

Живеещи зад Борей

В гръцката митология Хиперборея е земя на северния край на света, обитавана от хипербореите – народ, намиращ се в състояние на вечно блаженство и ползващ се с особена любов от бог Аполон – целител и покровител на изкуствата, който редовно ходел при тях през зимата от своята обител в Делфи.

Многобройни митове разказват за прорицатели и жреци от Хиперборея, основатели на храмове и оракули на Аполон. Сред тях особено се откроява Абарис, който не се нуждаел от храна и летял на вълшебна стрела, подарена му от самия Аполон.

Що се отнася до названието на този забележителен народ – хипербореите – то в буквален превод от гръцки означава „живеещите отвъд Борей“. Борей в гръцката митология е бог на северния вятър.

Забележително е, че освен древногръцките митове описанията на северната прародина с характерните за нея северни сияния, полярни нощи и полярни дни, може да се намери в индийската Ригведа и зороастрийската Авеста, в китайски и тибетски исторически хроники, в множество митове и легенди на различни народи по света.

 

Топлата Арктика

Сред първите, опитали се да дадат научно обоснование на полярната концепция за произхода на цивилизациите и световните култури е Жан Силвен Байи, известен френски астроном и обществен деец от XVIII век. Изучавайки достъпната му информация, той стигнал до извода, че за основа на всички постижения на древните е послужил още по-ранен високоразвит неизвестен („загубен“) народ. Байи смятал още, че народите, които тогава се отнасяли към южните етноси, по-рано са обитавали северните ширини.

В края на ХХ век единомишленик на Байи станал ректорът на Бостънския университет Уилям Уорън. В книгата „Загубеният рай на Северния полюс“, въз основа на анализ на обширен материал, той установил, че древните сказания за Едем – земния рай – се явяват смътни спомени за някога съществувала благодатна земя, която се намирала в Крайния север.

Сред съвременните учени, които са сигурни в съществуването в далечното минало както на самата Хиперборея, така и на високоразвита цивилизация в тази страна, бил руският изследовател на Севера и доктор на философските науки Валерий Никитич Дьомин.

Според него Хиперборея се намирала в земите, които е прието да се наричат Руския Север, и дори още по-северно – в района на Северния полюс. Освен това ученият смятал, че именно Хиперборея е била прародина на цялото човечество.

Като основа за тези твърдения послужили по-конкретно споменатите вече описания на северната прародина в древните хроники и предания на различни народи, включително и руски.

Хиперборея„Има основания да се смята – пише ученият в една от своите книги, – че преди зад Полярния кръг е било значително по-топло. Руски океанографи са установили че преди 17-30 хиляди години климатът на Арктика е бил мек, а Северният Ледовит океан – доста топъл. Приблизителни са изводите и на канадски и американски учени. Според тях във времената на така нареченото Уисконсинско заледяване, преди около 7000 години, в центъра на Северния Ледовит океан се е намирала зона с умерен климат.“

Според Дьомин периодът на съществуването на вискоразвитата цивилизация на хиперборейците е бил 15-20 хиляди години и тя е имала летателни апарати. Именно затова свещените книги на много народи разказват за контакти с „небесни пришълци“. Аборигените са възприемали летящите хиперборейци като богове или полубогове.

 

Неуспешни експедиции

Ръководейки се от изложените сведения, е целесъобразно Хиперборея да се търси в евразийския и американския север, на островите и архипелазите в Северния Ледовит океан, в океанския шелф, на дъното на някои морета и езера. Повечето такива зони се намират на територията на Русия. Има предположение, че част от сушата (вероятно неголяма), на която се е намирала Хиперборея, е потънала под водата.

На една от своите карти прочутият фламандски картограф Герардус Мергатор, живял през XVI век, е показал в района на Северния полюс огромен континент, архипелаг от няколко острова, разделени от реки. Вероятно той е прерисувал този континент от някоя древна карта, за което споменал в едно от своите писма през 1580 г.

В Русия, във времената на Ломоносов и императрица Екатерина II, са организирани две експедиции на савер с тайната задача да стигнат Северния полюс и да търсят Хиперборея. И двете експедиции били спрени от непреодолими ледове.

 

„Шпионинът“ е унищожен

В съветски времена, през 1922 годна, в търсене на следи от Хиперборея в пустите райони на Колския полуостров, била изпратена експедиция под ръководството на Александър Барченко – окултист, изследовател на телепатията и хипнотизатор, а по „съвместителство“ – и служител на Специалния отдел на Обединеното държавно политическо управление.

Участниците в експедицията изследвали района на Сейдозеро, разположено в Ловозерските тундри сред едноименния планински масив, на височина 189 метра над морското равнище. Тази местност традиционно се нарича Руската Лапландия.

Езерото от три страни е обрамчено от плътни скали и върхове, името му на езика на саами – коренните обитатели на този регион – означава „езерото на планинските духове“ и то от древни времена било смятано за свещено сред местните.

Като се озовали на брега на езерото, членовете на експедицията видели нарисувана на скалата огромна човешка фигура с разперени ръце. На същото място те открили дялани гранитни блокове и павирани участъци от брега, подобни на останки от древен път. Те намерили и тайнствена дупка, отиваща в дълбините на земята, но никой не се решил да се спусне в нея, тъй като всички били обхванати от непреодолим страх.

Така гласи официалната версия. Има обаче предположение, че Барченко все пак се е спуснал под земята и е намерил нещо много важно там. Във всеки случай докладът за експедицията бил засекретен, а впоследствие – унищожен. Самият Барченко бил унищожен още по-рано: през април 1938 година той бил разстрелян „за шпионаж“.

 

Загадъчни находки

В нови времена също нееднократно са организирани експедиции в търсене на Хиперборея и в девет от тях участвал Валерий Дьомин. Особено резултатна била експедицията от 2001 годна в района на същото Седозеро. Под дъното му бил открит тунел, пълен с тиня, а в крайбрежните планини и в двата му края – обширни празнини. Според геолозите подобни комбинации с природен произход са невъзможни.

А „павираният път“, открит още от Барченко, се оказал каменен зид, отиващ на метър и половина под земята. Не е изключено това да са останки от отбранително съоръжение. Открити били и няколко пирамиди, подобни на кургани, като върховете на някои от тях били отсечени.

Там били намерени и останки от основи, каменни блокове с правилна форма, преобърнати колони. По образци, взети от блоковете, било установено, че те са изработени преди около 12 000 години. Всички тези находки, в съчетание с описанията в преданията и древните текстове, потвърждават хипотезата, че в Крайния север, по-конкретно в пределите на Русия, преди около 12-14 хиляди години наистина е съществувала цивилизация.

Bagheera History