Картите на Земята са на 30 милиона години

Картите на Земята
Картата на Орунций Финей, 1536. Wikimedia Соmmons

На древни карти Антарктида е изобразена без ледове, а останалите континенти – с различно положение от днешното. Това са прочутите карти от XVI век на Пири Реис, Оронций Финей, Хаджи Ахмед и някои други.

Учените са се опитали да установят кога на нашата планета е имало такова положение на континентите според геологията. Резултатите се оказали толкова шокиращи, че и до днес научният свят мълчи за тях – на древните карти е изобразена Земята преди 24–34 милиона години…

Как е възможно това? Откъде средновековните картографи са получили очертанията на континентите, съществували дълго преди появата на първия човек (ако се вярва на официалната история)?

Независимият изследовател, геолог и главен редактор на портала „До потопа“ Александър Колтипин анализира информацията, свързана с картите на древната Земя и я съпоставя с дадените геолого-географски реконструкции. Ето какво смята той.

Доказателството на всичко това, с което съвременната историко-археологическа наука разполага, вероятно не е на съвсем правилен път, може да се даде още такъв клас информация като картите на древните мореплаватели, към които се отнасят известната на мнозина карта на Пири Реис, картата на Оронций Финей, на Хаджи Ахмед и още цяла редица карти, които показват света далеч не такъв, какъвто е той днес.

Оцелял фрагмент от артата на Пири Реис. Wikimedia Commons
Оцелял фрагмент от картата на Пири Реис. Wikimedia Commons

Например на камъните Ика, открити в Перу от д-р Кабрера, също са изобразени най-древни карти, континентите не са разположени така, както сега. Също на картата на Пири Реис Южна Америка е съединена с Антарктида. На картата на Оронций Финей или Хаджи Ахмед Антарктида е показана като континент, свободен от ледове.

А ако вземем и картата на Филип Буаше, Антарктида е показана във вид на два острова. Ако при Оронций Финей централната част там е била обхваната от ледове, тъй като тя е без подробности, а реките са едва нарисувани, то там са просто два острова, както е и сега, изхождайки от геофизични изследвания, които са започнали да се провеждат през 60-те години и са станали известни чак през ХХ век. Откъде това е било известно на древните в XV, XVI, в XIV век?

Защо, ако се следват теориите, които сега развиват историците, класическите теории, то те нищо не са могли да знаят за това, а тези знания не могат да се отнесат към случайността.

Карта на Оронций Финей, 1531.
Карта на Оронций Финей, 1531.

Опитите да се анализира картата на Антарктида на Оронций Финей я датират приблизително на двадесетото хилядолетие пр.н.е. Това вече са ненаучни изследвания, излизащи извън границите на официалната наука. Като геолог аз също не можех да не обърна внимание на тези карти. И на първо място започнах да си задавам такива въпроси, като например, защо Антарктида е съединена с Южна Америка? Кога е станало тяхното разделение? Кога Антарктида е била изцяло свободна от ледове и е представлявала два острова“ Кога се е покрила с ледове в централната част? Кога на нея е имало реки?

Тези отговори съм открил в палеогеоложки, по-точно палеогеографски реконструкции, които съществуват, и в палеоклиматични реконструкции, които съществуват достатъчно като количество и също показват разположението на континентите.

Разделянето на Южна Америка и Антарктида е настъпило, според едни данни, преди 24 милиона години, според други – преди 34 милиона години. Антарктида във вид на два острова е съществувала преди повече от 30 милиона години. Антарктида без ледове е съществувала някъде преди 25 милиона години, не говоря за точна дата, а приблизително.

После, преди 16 милиона години е започнало практически плътно заледяване на Антарктида и нейните контури вече са заприличали на съвременните, това е бил леден континент, а преди 5 милиона години е бил изцяло скован от лед и вече не се е отличавал от днешния.

Карта на Хаджи Ахмед, 1559. Wikipedia
Карта на Хаджи Ахмед, 1559. Wikipedia

Ето какво говорят геоложките данни. Значи, ако смятаме, че изведнъж древните са били озарени от вдъхновение, то това са били преписи от по-ранни карти, които по някакъв начин са оцелели отпреди 30 милиона години, 25 милиона години, когато са съществували високоразвити цивилизации, които са съставили тези карти.

Четем Махабхарата, четем Ригведа, в тях се говори за раса на космически пришълци начело с Вайшванара, а в Книгата на Енох това са стражи, спуснали се на Земята, които я картографирали.

Образно това е достатъчно описано, но има не само Земя, но и околоземни пространства, тоест възможно е да са съществували наистина тези карти оттогава и по някакъв начин след катастрофите, след потопите да са се съхранили, да са оцелели в подземни съоръжения и да са попаднали в ръцете на средновековните картографи, които по-скоро не са ги използвали, а са ги прерисували и вече въз основа на тези карти са извършвали своите географски открития.

Но картите са били несъвсем точни, тъй като очертанията на Земята за това време са се изменили, макар и не толкова значително за 20 милиона години, но все пак са се изменили. Затова е имало и грешки и понякога – съвсем неочаквани открития.

Смятам това за великолепен пример, когато работата на границата на геологията и фолклора позволява включително и да се разшифроват тези карти.