Унищожаването на Александрийската библиотека се счита, като една от най-големите загуби на древния свят. Близо един милион документи от цяла Асирия, Гърция, Персия, Египет, Индия и много други могъщи цивилизации по това време са украсявали рафтовете й. Никога не са открити следи от библиотеката, но историческите сведения говорят за опустошителната й кончина.
Възходът на Александрия
Александрия, един от най-големите градове на древния свят, е основан от Александър Велики след завладяването му от Египет през 332 г. пр. Н. Е. След смъртта на Александър във Вавилон през 323 г. пр. Н. Е. Египет падна в участъка на един от неговите лейтенанти, Птолемей. По времето на Птолемей новоучредената Александрия дойде да замени древния град Мемфис като столица на Египет. Това бележи началото на възхода на Александрия.
И все пак никоя династия не може да оцелее дълго без подкрепата на своите поданици и Птолемеите са били наясно с това. По този начин ранните птолемееви царе се стремят да легитимират своето управление по различни начини, включително да поемат ролята на фараон, да основат гръко-римския култ на Серапис и да станат покровители на науката и ученето (добър начин да покажат нечие богатство , между другото). Именно този покровител доведе до създаването на великата Александрийска библиотека от Птолемей.
През вековете Александрийската библиотека е била една от най-големите и значими библиотеки в древния свят. Великите мислители на епохата, учени, математици, поети от всички цивилизации дойдоха да учат и обменят идеи. Цели 700 000 свитъка запълниха рафтовете. Въпреки това, в една от най-големите трагедии в академичния свят, библиотеката се загуби за историята и учените все още не могат да се споразумеят за това как е била унищожена.
Теория 1: Юлий Цезар
Може би един от най-интересните разкази за унищожаването му идва от разказите на римските писатели. Според няколко автори Александрийската библиотека е случайно унищожена от Юлий Цезар по време на обсадата на Александрия през 48 г. пр. Н. Е. Plutarch например предоставя този акаунт:
Когато врагът се опитал да отреже флота му (Юлий Цезар), той бил принуден да отблъсне опасността, използвайки огън, а това се разпространило от корабостроителниците и унищожило голямата библиотека.
(Плутарх, Животът на Юлий Цезар, 49.6)
Този разказ обаче е съмнителен, тъй като Musaeum (или Mouseion) в Александрия, който е бил точно до библиотеката, е невредим, както е споменато от географа Страбон около 30 години след обсадата на Александрия от Цезар. Въпреки това Страбон не споменава самата Александрийска библиотека, като по този начин подкрепя твърдението, че Цезар е отговорен за изгарянето ѝ.
Тъй като обаче библиотеката е била прикрепена към Музея и Страбон е споменал последния, възможно е библиотеката все още да е съществувала по времето на Страбон. Пропускът на библиотеката може би може да се отдаде или на възможността Страбон да не е имал нужда да споменава библиотеката, както вече е споменал Музея, или че библиотеката вече не е център на науката, както някога е била (идеята на „намаляване на бюджета“ изглежда все по-вероятно). Освен това се предполага, че не библиотеката, а складовете в близост до пристанището, в които са се съхранявали ръкописи, са унищожени от огъня на Цезар.
Теория 2: Християни
Вторият възможен виновник биха били християните от 4 век след Христа. През 391 г. сл. Хр. Император Теодосий издава указ, който официално забранява езическите практики. По този начин Серапеумът или храмът на Серапис в Александрия е унищожен и превърнат в християнска църква. Смята се, че много документи са били унищожени в процеса. Това обаче не беше Александрийската библиотека или по този въпрос библиотека от всякакъв вид, въпреки че се смята, че в нея се съхраняват около десет процента от библиотеката на Александрийските документи.
Нито един древен източник не споменава унищожаването на която и да е библиотека през този конкретен период от време. Следователно няма доказателства, че християните от 4-ти век са унищожили Александрийската библиотека.
Теория 3: Мюсюлмани
Последният възможен извършител на това престъпление би бил мюсюлманският халиф Омар. Според тази история, определен „Джон Грамматик“ (490–570) иска от Амр, победилия мюсюлмански генерал, „книгите в кралската библиотека.“ Амр пише на Омар за инструкции и Омар отговаря:
Ако тези книги са в съгласие с Корана, ние нямаме нужда от тях; и ако те са против Корана, унищожете ги.
Има поне два проблема с тази история. Първо, не се споменава нито една библиотека, а само книги. На второ място, това е написано от сирийски християнски писател и може би е измислено, за да опетни образа на Омар.
Мистерията за унищожаването на Александрийската библиотека остава
За съжаление археологията не е успяла да допринесе много за тази мистерия. Като начало в Александрия рядко се срещат папируси, вероятно поради климатичните условия, които са неблагоприятни за запазването на органичния материал. На второ място, останките от самата Александрийска библиотека не са открити. Това се дължи на факта, че Александрия все още е обитавана от хора днес и само археолозите имат право да извършват само разкопки за спасяване.
Макар че може да е удобно да обвиняваме един човек или група хора за унищожаването на това, което мнозина смятат за най-великата библиотека в древния свят, може би прекалено опростява въпроса.
Библиотеката може изобщо да не е пламнала, а с течение на времето постепенно да бъде изоставена. Ако Библиотеката беше създадена за показване на богатството на Птолемей, тогава нейният упадък също можеше да бъде свързан с икономически упадък. Тъй като през вековете Птолемеев Египет постепенно запада, това може да е оказало влияние и върху състоянието на Александрийската библиотека. Ако Библиотеката наистина оцелее през първите няколко века след Христа, нейните златни дни биха били в миналото, тъй като Рим стана новият център на света.
Източник: Ancient-Origins
Още от статии може да намерите тук:
Откриха оригинал на Апокалипсиса на апостол Яков
Още една пещера крие Кумрански свитъци
