Колекцията от тайнствени артефакти на падре Креспи

redicecreations.com
redicecreations.com

Карло Креспи Крочи (Carlo Crespi Croci) е роден в Италия през 1891 година в малко градче под Милано. Той от ранно детство избрал пътя на свещеник, като помагал при службите в църквата. На 15-годишна възраст Карло станал послушник в един от манастирите, принадлежащ на Салезианския орден.

При това той успял да получи образование в университета на Падуа. Първоначално се специализирал в антропологията, а след това получил докторска степен по инженерно дело и едновременно по музика.

За първи път Креспи е бил в Еквадор през 1923 г., но не като мисионер, а за събиране на различни данни за международна изложба. През 1931 г. Креспи бил назначен в салезианска мисия в Макас – градче в еквадорските джунгли. Тук той останал за кратко и през 1933 г. се прехвърлил в гр. Куенка. Куенка се намира на около 230 км южно от столицата Кито. В Куенка

Антропологичните интереси на падре Креспи довели дотам, че от самото начало на своята мисионерска дейност той започнал да купува от местните жители древни предмети, които те намирали по нивите или в джунглата. Ужасяващата бедност на местното население му позволила буквално за жълти стотинки да придобива невероятни ценности.

В резултат колекцията му заела три огромни стаи в колежа Корнелио Мерчан. Местните му носели какво ли не – от инкска керамика до каменни плочи и тронове. Самият падре никога не е правил каталог на своята колекция, именно затова е трудно тя да се нарече такава.

Но като цяло събраното от Креспи може да се раздели на три части. Първата част били предмети съвременно производство – изработки на местните индианци, имитиращи или образци на древното еквадорско изкуство, или направени според християнската традиция. Към нея може да се отнесат и многобройни предмети, направени в XVI-XIX век.

Втората част, най-многобройната, била от предмети от различни доиспански култури на Еквадор, които местните жители намирали в своите ниви или при разкопки. Така в колекцията на Креспи била представена керамика от всички индиански култури на Еквадор, с изключение на най-ранната – културата Валдивия.

Но най-голям интерес представлява третата част от колекцията. Към нея се отнасят изделия, които не могат да се отнесат към нито една от известните култури на Америка. Основно това били предмети от мед, медни сплави и понякога от злато. Повечето от тези артефакти били изпълнени по метода „чеканка“ върху метални листове. В колекцията имало маски, корони, нагръдници и т.н.

Най-интересните били многобройни метални пластини, покрити със сюжетни изображения и… надписи. Падре Креспи събрал повече от сто такива пластини. Някои от тях имали солидни размери – до 1,5 м ширина и до 1 м височина. Имало и по-малки пластини, които вероятно са били използвани като украса на дървени изделия.

Изображенията на тези пластини нямали нищо общо с културните традиции на Древна Америка. Те имали пряко отношение към културите на Стария свят, а по-точно към цивилизациите на средиземноморския басейн и Близкия изток.

Например на една от пластините била изобразена правилна (не стъпаловидна) пирамида, аналогична на пирамидите от платото Гиза. В долния край на тази пластина има надпис на неизвестен език. В долните ъгли са изобразени и два слона.

Неизвестната азбука се среща и на други предмети. Този вид писменост не е известен на съвременните изследователи. На пръв поглед тя има определено сходство с писмеността на Мохенджо Даро. На други пластини се среща друга писменост, която според някои изследователи напомня или раннолибийско, или протоминойско писмо. Един от американските изследователи на колекцията на Креспи смята, че надписите на изпълнени на „неопуническо“ или на критско писмо, но на езика кечуа.

Огромното количество предмети в колекцията на Креспи навежда на преосмисляне на нашите представи за контактите между Стария и Новия свят в дълбока древност. Известно е, че в колекцията на Креспи е имало метални плочи, изобразяващи добре известните крилати бикове от Ниневия. На една о пластините е изобразен жрец в тиара, аналогична на папската или напомняща на короната на Долен Eгипет.

На множество от пластините задължително присъства изображението на виеща се змия – символ на космическата змия.

Освен пластини от мед и медни сплави в колекцията на Креспи има и много каменни таблички с гравирани изображения и надписи на неизвестни езици. Забележително е, че именно те според Креспи били намирани от индианците в джунглите в подземни тунели и камери. Падре Креспи твърдял, че от град Куенка в джунглите се протяга древна система от подземни тунели с дължина повече от 200 км.

През 1962 година колежът „Корнелио Мерчан“ бил унищожен от пожар. Голяма част от колекцията на Креспи била спасена, но в огъня загинала стаята с най-ценните изделия. Върху развалините на колежа Креспи издигнал църквата „Мария Ауксиладора“, която съществува и до днес.

Самият Креспи починал през 1982 година на възраст 91 години. Малко преди смъртта си, през 1980 г., той продал голяма част от колекцията си на Музея на Централната банка в Куенка (Museo del Banco Central). Банката изплатила на Креспи 433 000 долара, които отишли за строителството на ново училище.

Музеят започнал да осъществява селекция на вещите от колекцията на Креспи с цел да отдели ценните предмети от древността от съвременните имитации. В този процес множество артефакти „отишли настрани“. Очевидно музеят си подбрал предметите, принадлежащи на известни археологически култури на Еквадор.

Според някои данни множество пластини били върнати в църквата „Мария Ауксиладора“, където е възможно да се съхраняват и до днес.