Кухата Земя: входовете на полюсите

Старинна карта на Арктика. В центъра е входът към вътрешността на Земята.
Старинна карта на Арктика. В центъра е входът към вътрешността на Земята.

Теорията за кухата Земя изцяло завладяла умовете на теоретиците на нацизма и чак до края на войната те търсили входа към подземния свят. Но нацистите вярвали не само в кухата Земя.

През април 1942 година те решили да проверят още една безумна хипотеза, възникнала през 1920 година – теорията за издълбаната Земя – това, че нашият свят се намира във вътрешността на Земята и животът протича на нейната вътрешна повърхност.

Тази доктрина на немския авиатор Бендер била приета сериозно от нацисткото ръководство. За нейната проверка най-добрите специалисти по радиолокация под ръководството на д-р Хайнц Фишер, известен с работата си по инфрачервеното лъчение, кацнали на остров Рюген в Балтийско море. Радарите били насочени към небето под ъгъл 45 градуса и в продължение на много дни тяхната посока останала неизменна.

кухата Земя
Схема на кухата Земя от архивите на нацистките езотерични организации.

Хитлер се надявал чрез отражение да получи изображение на ескадрата на английския военноморски флот, която стояла на котва в Скапа Флоу (Северна Шотландия). След неуспеха на експедицията на остров Рюген авторитетът на Бендер спаднал, а самият той бил хвърлен в концлагер, където починал.

Основателят на Езотеричното общество на Грузия – Гиви Алазнис Пирели – твърди, че Хитлер е знаел за съществуването на гигантска кухина в Земята, входът към която се намира в Кавказ. Той разбрал за съществуването на кухината от известния мистик Георгий Гурджиев, емигрирал след революцията на Запад.

Гурджиев учил в семинарията заедно с Йосиф Джугашвили (Сталин) и навремето, възможно, му е разказал за входа в кухината, който се намира в местността Нуниси, около която възрастните твърдели, че виждали Сталин. Дали Сталин е вярвал в подземните светове, не е ясно, но заповядал да разстрелят известния руски мистик и масон Барченко след връщането му от експедиция на Колския полуостров, организирана от КГБ.

Какво е търсил там, не се знае и до днес, какво е намерил – също, материалите му продължават да са засекретени. Известно е само, че е открил пещера, чийто вход след края на експедицията бил взривен така, че да е невъзможно да бъде открит. Може би това е бил входът към подземния свят?

В по-нови времена привържениците на теорията на кухата Земя като аргументи използват снимки, получени от спътници на НАСА.

Според общоприетото обяснение полярното сияние е светене на разредените слоеве на атмосферата под въздействието на протоните и електроните, проникващи от Космоса, които се спускат към полюсите под въздействието на магнитното поле на Земята. На видеозаписи, взети от сървъра на НАСА, се вижда ясно, че южното полярно сияние излиза от отвори на континента Антарктида. (Подобни описания на северното сияние имат и полярни изследователи – Нансен и други, писали, че сиянието се издига от хоризонта и отива нагоре.)

Отвор, подобен на гигантска фуния на пясъчен часовник и отиващ в дълбините на Антарктида, бил разположен между американската база Макмърдо, Южния полюс и руската база „Восток“, на 84,4 градуса южна ширина и 39 градуса източна дължина. Интересно е, че полярни сияния са открити и на други планети, съществуват снимки на сияния на Марс и Юпитер, а също и излъчване на топлина от полюсите на инфрачервени снимки на Венера.

Възниква резонният въпрос: защо тези отвори не са открити досега? Привържениците на хипотезата на кухата Земя поясняват, че всъщност те са били открити – за това е писал в своите дневници вече известния ни контраадмирал Ричард Бърд, който обявил, че през 1947 година по време на експедиция в Арктика е попаднал във вътрешността на Земята и открил там подземни обитатели.

Контраадмирал Ричард Бърд. Снимка: Library.osu.edu
Контраадмирал Ричард Бърд. Снимка: Library.osu.edu

Контраадмирал Бърд е ръководител на седем научни експедиции в Арктика през 1926 година и в Антарктида, като се започне от 1929 до 1957 година. По време на експедицията през февруари 1947 година той предал по радиото, че в района на Северния полюс вижда под себе си зелени гори и загадъчни животни и дори кацнал в неизвестния свят и се срещнал с неговите обитатели.

Той описал това в своите дневници, публикувани след неговата смърт:

11 март 1947 година. Току-що разказах в Пентагона за срещата с краля на подземния свят. Съобщението е регистрирано. Докладваха на президента за него.

Изследват ме лекари. А шест часа и половина след моето заявление съветникът на президента ми заповяда заради благото на човечеството никога да не разказвам за това, което съм видял в Арктика. Напомниха ми, че съм военен човек и трябва да изпълня заповедта…

30 декември 1956 година. Всички тези години криех великата тайна, макар че това не ми харесваше. Сега реших, че целият свят трябва да разбере за това. В района на Северния полюс има вход в друг свят.“

Но доколко са автентични тези дневници? Нали по това време Бърд се е намирал в Антарктида, което е известно със сигурност, а през март е давал обяснения за своята „странна“ война? Дневниците са публикувани чак след неговата смърт. Възможно е те да са били записани с неговите думи. Северният полюс да е бил сбъркан с Южния, а Арктика – с Антарктида.

По повод това, че отворите на полюсите могат да се открият трудно, привържениците на хипотезата твърдят, въз основа на рядка снимка на Командването на въздушната отбрана на Северна Америка (NOPAD), траекториите на орбитите на спътниците, въртящи се над полюса, преминават не над самия географски Северен полюс, а всички те преминават странично от полюса, като го заобикалят.

Официално въпросното изместване се обяснява с това, че така се облекчава проследяването, но привържениците на кухата Земя са сигурни, че първите полярни спътници са се въртели точно над полюсите, но при преминаване над тях се отклонявали от орбитата си и се разбивали.

Нежеланието на правителството да открие тази тайна се обяснява от привържениците с липсата на снимки на полюсите – само едни бели облаци, изцяло закриващи гледката. Те смятат за странен и фактът, че територията на облаците започва от 83 ширина – оттам, според тях, започва полярният отвор.

Все пак на 23 ноември 1968 година американският космически апарат ESSA-7 (Environmental Science Service Administration) направил няколко снимки на Северния полюс при пълно отсъствие на облаци.

Противниците на невероятната теория за кухата Земя са много повече от нейните привърженици. Учените я опровергават въз основа на данни, с които разполага науката в наши дни – за преминаването на сеизмични вълни през земната кора, за средната плътност на Земята, за здравината на земната кора. Теорията на кухата Земя противоречи на съвременните научни представи за зараждането на планетите от газово-прахов облак и на теорията на гравитацията.

И все пак… Както отбелязват изследователите, температурата с приближаването на полюсите се увеличава (повече – в Арктика, по-малко – в Антарктида), в северната полярна област в океана плуват семена на растения – там, където не трябва да ги има изобщо, и то често свежи, а не след много месеци плаване по океанските простори; насекоми се намират в студената област недалеч от Северния полюс.

Някои видове птици в Северното полукълбо мигрират преди зимата на север – за което трябва да има някакво основание. Много видове малки и големи животни и птици – тюлени, гъски, патици, зайци, вълци и лисици – присъстват в крайните северни ширини. Айсбергите около Северния полюс се състоят от замразена прясна вода, а не от морска, освен това на тези айсберги се среща червен прашец с неизвестен произход.

Плаващи дървета (включително редки видове) в изобилие се срещат покрай крайбрежието на Шпицберген и Гренландия, понякога височината му достига до 5 метра, и това е на 86 градуса северна ширина.

Мамут, слон, носорог, хипопотам, лъв и хиена са открити в ледовете около Северния полюс, а на северното крайбрежие на Сибир са открити голямо количество гигантски слонови кости. В стомаха на замразените мамути са намирани тропически растения, които не растат в полярните области.

Известният тибетски мистик Т. Лобсанг Рампа в своята книга „Здрачът“ пише:

„В будизма присъства понятието Вътрешен свят. За него дори съществува специална дума – агарта. Тази дума често се използва в свещените будистки текстове. В Тибетската традиция доста по-често се споменава Шамбала, в която живее Кралят на целия свят, скрит от милионите, живеещи на повърхността.

Тибетците твърдо вярват, че Кралят, живеещ във вътрешността на света, не е демон – той е необикновено добър. Този духовен владетел вечно съществува на два плана – физически и духовен. Естествено, на територията на Тибет има тунели, водещи дълбоко-дълбоко. Съществуват множество легенди за странни хора, идващи от тези тунели и беседващи с високопоставените лами… На Земята съществуват няколко места, през които посветеният може да премине към центъра на Земята и да се срещне с представителите на вътрешната цивилизация.

Според будистките книги преди много хилядолетия са започнали колебания на земната кора и на много територии е започнало изменение на климата. Това изменение е принудило племената да се преместят от студените зони. По време на това пътешествие едно от племената, преди 25 000 години, се е добрало до мястото, което сега наричаме Северен полюс.

Те всички вървели и вървели, докато не открили, че Слънцето винаги виси над главите им, никога не изменя своето положение, никога не се изкачва и не се спуска. След известно време те разбрали, че са попаднали във вътрешността на Земята, и открили, че Земята е куха.“