По повод фактите свързани с квантовата механика и квантовата реалност, които могат да се срещнат в древните хиндуистки текстова, както и концепцията за върповният Бог – Брахман знаменитият физик Робърт Опенхаймер казва: „Достъпът до Ведите е най-голямата привилегия, която има този век пред всички останали векове“.
Ведите са сбор от индуски свещени текстове, събрани в четири основни сборника – Риг-Веда, Сама-Веда, Яджур-Веда и Атхарва-Веда, които съхраняват хилядолетната религиозна мъдрост на арийците, налеление, заселено в Северозападна Индия около XX в. пр. н.е. Най- старият от четирите сборника е Риг-Веда Самхита датиран от епохата между 1500 и 1200 г. пр. н.е. В него се съдържат химни, стихотворения, мантри и митологични разкази написани на ведически санскрит. Въпреки, че са пречислени към най-старите текстове на човечеството, те представляват изключителен интерес за физиците и математиците.
Упанишадите са философси трактати, които са естествено продължение на ведите. Те са около 150 на брой и са датирани от IX-II в. пр. н.е. В тях могат да се открият различни понятия, свързани с квантовата физика, космологията и осъзнаването на крайната реалност и време. В тях може да се намерят твърдения, като:
Зад света има трансцедентна безкрайна реалност, която не може да бъде разбрана и усетена от човешките сетива;
Времето се възприема от сетивата по линеен и ограничен начин и следователно това ни дава грешна концепция за него;
Индуистките, будистките и др. медитативни техники служат за проявяване на истинското осъзнаване на реалността, освободено от илюзорните представи давани ни от нашите сетива.
Ведите и съвременната физика. Концепцията за Брахман
Всъщност древната индийска култура и философията на индуизма са тяхсно свързани с много математически понятия и аспекти, с които все още се занимават индийските народи. Не случайно и концепцията за числото нула е разработена именно в Индия, а по-късно разпространена от мюсюлманите на Запад (повече за това може да прочетете тук). Всичко това има много тясна връзка в търсенето на дълбоката реалност.
Математическото понятие за нула е много близко до идеята за нищото или още празнотата. Във Ведите концепцията за крайна реалност се отъждествява със състоянието на върховно осъзнаване – Брахманът (Шуня или Шунята в будистките текстове). Брахманът е иманентният, трансцедентен, невидим и вечен Бог, който няма форма. Той може да бъде, както абсолютната празнота (отъждествявана с нулата или още с празното множество в математиката), така и безкраен (отново отъждествяван с математическото понятие за безкрайност).
Брахман и Атман
Ведите ни дават концепцията за Брахман, като огромно поле, което представлява истинската реалност на Вселената. То не е разделено на някакви обекти с определени размери и измерения. От Брахманът произлизат всички форми, обекти и енергии във Вселената, както и самото време.
Това много точно съвпада с концепцията за квантовата нелокалност. Брахманът е Бог, който се различава от Боговете описани в Тората, Корана или Библията, от една страна, но от друга имат и много прилики. В Брахман имаме всички нива на съществуване: божествени, човешки и безброй други, които стоят по-ниско или по-високо от тези на човеците.
От казаното до тук, може да направим извод, че всички съществуващи и възможни светове и вселени са просто различни проявления на Брахман. Те обаче са илюзорни и практически непредвидими, съществуващи в него и запазват тази си форма. Те придобиват образ и реалност, само когато някой ги наблюдава.
Атман в източната философия представлява концепцията за индивидуалната душа. Атман е духовното съзнание на индивида, но то не е нищо повече от индивидуална проява на Брахман. За това, в крайна сметка можем да считаме, че Атман и Брахман са едно.
Двете понятия са определят, като допълващи се състояния на осъзнаването: Атман се проявява, като индивидуално съзнание на конкретно място и време т.е. локално, а Брахман е трансцедентално състояние без време или измерение. Така, щом Брахманът е върховното съзнание, което е нематериално, няма форма, безвремен е, трансцедентален и нелокален, единственият начин да бъде възприет е чрез познавателното осъзнаване.
Ервин Шрьодингер – австрийски физик и носител на Нобелова награда и изследовател в областта на квантовата механика много добре познавал Упанишадите. Фундаменталното учение, което той научил от древните текстове е свързано с това да се осъзнае, че във Вселената няма многозначност. Делението на материалните частици на по-дребни частици е илюзия. Разбрал, че ограниченото съзнание Атман, работи допълващо с универсалното съзнание на Брахман. Шрьодингер пише: „Множеството и многозначността, която възприемаме е само външна обвивка и не е реално. Ведическата философия се стреми да изясни реалността чрез редица аналогии, като най-интересната е за многостранният кристал, който макар да показва стотици малки картини от това, което е в действителност той е един съществуващ обект, а не множество от тези обекти….“ и още „Множеството и многозначността е само привидно.“
Ведите и Единното поле
Във физиката съществуват четири основни сили: силно ядрено взаимодействие, слабо ядрено взаимодействие, електромагнитна сила и гравитационна сила. Класическият модел на физиката представя една Вселена, изградена от енергия и твърда материя, като последната се състои от атоми и субатомни частици. Този модел описва свят, който съответства на нашето ежедневие и реалност, които човешкият ум може да възприеме. Следователно човек възприема това, което вижда и усеща света около себе си субективно.
Едно от постиженията на квантовата физика е концепцията за единното поле. Това е схващането, че в основата на четирите основни сили стои една единствена фундаментална сила. Един първоизточник на всичко видимо в природата, което надхвърля съществуването. Според някои схаващания и идеи това още е, така нареченото информационно поле. Друго постижение е Струнната теория според, която материята е просто вибрация.
През 1927 г. Вернер Хайзенберх формулира принципа на неопределеността, според, който можем да установим точно положението или траекторията на дадена частица, но не можем да направим едновременно и двете, защото наблюдението над частицата би довело до промяна. Например, ако искаме да използваме микроскоп, за да наблюдаваме дадена частица ние можем да увеличим многократно образът й, но за да я видим ще трябва да я осветим т.е. да я облъчим със сноп фотони, който сноп притежава енергия и импулс и така в крайна сметка тода ще придаде на частицата различна енергия и ще измени движението й. С други думи, когато наблюдател се опитва да измери или определи позицията на дадена частица, той извършва промяна. Така че, един наблюдателн никога не може да бъде пасивен и по този начин той въвежда неопределеността.
Освен всичко казано до тук, според Корпускулярната теория частиците могат да се проявяват и като вълни, което пък прави невъзможно точното им математическо описание на траекторита и позицията. Възможно е да се опише само статистическата вероятност за положението и движението им.
Така в крайна сметка квантовата физика разкрива свят, напълно различен от Нютоновият. Квантовата реалност е съставена от енергийни полета, които идват от Единното поле. Това въвежда много новости в науката. Тъй като всяко отделно живо същество вече не е уникално и различно същество от останалите, а е част от едно Единно поле обединяващо всичко.
Нещо повече, това дава възможност да се илюстрира пълната взаимовръзка между индивидите помежду им, както и между индивидите и Вселената.
Ведите обаче отиват една идея по-напред от това схващане, защото учат, че Единното поле, от което се проявява всичко, включително и физичните закони на Вселената, е чиста интелигентност, чисто съзнание. С други думи, източникът, от който всичко материално се е появило, е съзнанието или универсалното съзнание. В своя лекция Нилс Бор казва: „За паралел с урока по атомната теория… (трябва да се обърнем), към тези видове епистемологични проблеми, с които вече са се сблъсквли мислители, като Буда и Лао Дзъ, които се опитват да намерят хармоничната ни позиция, като зрители в голямата драма на съществуването“.
Концепцията за синхроничност
Карл Густав Юнг, ученик на Фройд и голям експерт в източната духовност, признава съществуването на определени психични явления, които той нарича „значителни съвпадения.“ Те се случват например, когато мислим за даден човек, който е далеч от нас и в същото време той ни звъни по телефона. Според Юнг това не е случайност или съвпадение, а точно обратното. В бележки на Юнг може да се открие следният интересен факт. Когато лекувал свой пациент, който се интересувал от бръмбари ученият накарал пациентът да си мисли за точно един конкретен вид бръмбъри. За изненади и на двамата не след дълго насекомо от същия вид влезнало в кабинета през прозореца.
Психологът разработил теория, че тези събития се привличат помежду си без да имат никаква реална връзка, защото те са свързани, но на едно по-дъблоко ниво от нормалната реалност. Сякаш те са една и съща част от две отделни вселени, които влизат в контакт в даден момент.
П. Томбети пише: „Юнг задълбочи тази тема от 1932 г. благодарение на бащата на квантовата физика Волфганг Паули, който беше негов пациент. Концепцията за синхроничност се роди от срещата на тези два изключителни ума.“
Теорията за тези синхронични събития намира своята аналогия в квантовата механика чрез така нареченото квантово сплитане. Това, е когато една частица може моментално да повлияе на друга без значение, колко са отдалечени една от друга. Този феномен е проверяван и тестван в много лаборатории.
Следователно събитията, които попадат в категорията „значителни съвпадения“ са свързани и могат да си повлияят едно на друго. Паули и Юнг комбинират квантовата физика и психиатрията в една нова концепция синхроничност. Понякога се случват любопитни събития, които са класифицират, като обикновени съвпадения, но понякога тези съвпадения са толкова невероятни, че могат да бъдат единствено част от онези аномални случаи, които Юнг нарича „значителни съвпадения“. Дежавю може да е едно от тях. Точно както физиката предполага съществуването на много повече измерения и вселени, отколкото виждаме, така Юнг приема, че събития като тези, за които говорим тук, се случват, когато тези вселени влязат в контакт. Това е нещо което се случва извън нашата реалност, нещо като сцена зад сцената.
Юнг е бил убеден, че тези съвпадения, като дежавю или други подобни, са свързани на едно по-дълбоко ниво. Нещо като отделните върхове на айсберк, който стърчат над водата, но под водата те са част от едно цяло.
Множество експерименти потвърдиха това виждане за реалността, дефинирана чрез квантовото заплитане или квантовата корелация при която две субатомни частици, които първоначално си взаимодействат след това се поставят на голямо разстояние една от друга, те продължават да бъдат свързани. Това, което се наблюдава и се случва с едната частица се случва и с другата. Квантовата корелация е потвърдена експериментално в много научни тестове. Заплитането има много дълбоки последици за нас. То ни показва, че всички ние сме свързани на едно изключително дълбоко ниво – всеки от нас действа като един и едновременно като много.
Реалността, която наблюдаваме не е нищо повече от една велика илюзия, която, ако бъде разбрана и възприета ще позволи осъзнаването, че всички ние сме дълбоко свързани с едно и също Единно поле или Брахман. Материята не е това, което виждаме и вярваме, че е. Тя е просто вибрация и вълни от енергия. Съзнанието на човека може да доведе до срив на вълновата функция и дори да повлияе на самата реалност. Разделението между индивидите, както и между материалните обекти е една илюзия, която пречи на възприемането на дълбоката реалност – осъзнаването на цялото.
В резултат на това времето и пространството, както и разликата между минало, настояще и бъдеще се размиват. Това учение можем да намерим в индуистките религиозни текстове. Разбира се човек може да се запита, как така тези текстове описват, толкова точно всичко това. Това е важен въпрос, който изисква също толкова изчерпателен отговор, който може да бъде даден само и единствето от продължаващите мултидисциплинарни изследвания, каквито са правили Карл Густав Юнг и Волфганг Паули.
Източник: Acient Origins
Още по темата може да прочетете тук.
