Мистериозни скални рисунки в Ботсвана

скални рисунки
Скални рисунки в Ботсвана. Wikipedia

Тсодило е местност в Ботсвана, в която е концентриран най-големият брой скални рисунки в света. Смята се, че на площ от само 10 кв. км. има повече от 4000 отделни рисунки. Заради този необикновен факт археолозите наричат Тсодило „Лувърът на пустинята“.

Археологическите сведения предоставят информация за човешка активност в Тсодило още преди повече от 100 000 години. Затова и не всички рисунки са на една и съща възраст – най-ранните са от каменната епоха, а най-скорошните от XIX век. Освен това се смята, че не всички рисунки в Тсодило са датирани правилно.

„Семейството“ на Тсодило

Тсодило се намира в северозападна Ботсвана в близост до границата с Намибия. Археологическата местност е на територията на пустинята Калахари и се състои от кварцитови скални образувания. На изток от Тсодило се намират древни пясъчни дюни, а на юг – пресъхнало езеро. Планинската верига Тсодило се състои от четири гребена, които са почитани от много коренни цивилизации в Ботсвана.

Според митологията на племето Хамбукушу четирите гребена са били семейство. Най-високият е наричан „мъж“. Освен с височината си (410 метра), „мъжът“ може да бъде разпознат и чрез стръмните си и непристъпни склонове.

Хълмовете Тсодило в северозападна Ботсвана. Wikipedia
Хълмовете Тсодило в северозападна Ботсвана. Wikipedia

Вторият най-висок хълм е познат като „жена“. Неговата височина е 300 метра и за разлика от „мъжа“ склоновете му са по-полегати. В добавка, „жената“ е по-плодородна, тъй като на този хълм се среща най-много растителност, включително плодни дръвчета, ядливи корени и обработваеми дървета. На това място има и най-много извори и скални рисунки.

Двата най-малки хълма са известни като „дете“ и „внук“. В друга версия на легендата „внукът“ се явява „първата жена“, която е изоставена от „мъжа“ заради по-висока дама (хълма „жена“).

По-голямата част от над четирите хиляди скални рисунки в Тсодило са дело на цивилизацията Сан, а по-незначителн дял имат и хората Кхое. Както споменахме по-рано, рисунките в Тсодило не са датирани правилно. Това е така заради факта, че повечето пигменти (тези, които съдържат органични материали, позволяващи датиране) са изчезнали с течение на времето и са останали само петна, индикиращи наличието на рисунки.

Избледнели червени скални рисунки. Wikimedia Commons
Избледнели червени скални рисунки. Wikimedia Commons

Скалните рисунки в Тсодило се разделят на три групи – червени, бели и многоцветни. Повечето от древните произведения на изкуството са червени – според някои източници 3800 от над 4000 хиляди рисунки са направени с червен пигмент, приготвен чрез смесване на червен хематит, кръв и мас. Половината от червените рисунки изобразяват животни, на една трета се виждат геометрични фигури, а останалите са илюстрации на човешки фигури.

Що се отнася до белите фигури, те са направени от непознат „прахообразен или мазен бял пигмент“. Повечето от тези рисунки се намират в пещери, например 97 от 200-те бели скални рисунки се намират в една и съща пещера, а само 43 от рисунките са направени в открити местности. За разлика от червените рисунки, белите представляват основно геометрични фигури. Само на една четвърт от тях могат да се видят животни и хора.

Сравнение между червена и бяла рисунка. Wikimedia Commons
Сравнение между червена и бяла рисунка. Wikimedia Commons

Най-странни от всички са многоцветните рисунки в Тсодило. Единственият пример, с който разполагаме, е панел, на който са изобразени два носорога и тяхното бебе, което е чисто червено. Възможно е древният художник да се е опитвал да илюстрира семейство носорози, но странното е, че в панела има рисунки и на други животни, изобразени със ясни, бели геометрични фигури.

Три носорога и животно, подобно на крава. Wikimedia Commons
Три носорога и животно, подобно на крава. Wikimedia Commons

Предназначение на скалните рисунки в Тсодило

Оригиналното предназначение на многовековните рисунки е неясно и можем само да спекулираме относно тяхното значение и употреба. Една от известните теории е, че те имали символична стойност и са използвани за описване на определени ценности като плодородие, здраве и защита от зли сили.

Знае се само, че някои от скалните рисунки са използвани от местните чак до началото на XX век. Например племето Хамбукуши използвало пещерата с най-много скални рисунки за социални ритуали за здраве.

Ancient Origins