Мистериозният произход на руните

руните
Wikimedia Commons

От много отдавна руните се използват от скандинавски шамани, а самата дума „руни“ винаги е била свързвана с мистерии. Загадъчните символи били гравирани в дървета, кости и камъни и се използвали най-вече като средство за защита от свръхестествени сили.

Руните се появяват още от времето на Один – богът на мъдростта и магиите. Той бил човек, който живеел в търсене на абсолютното знание, но това знание не можело да бъде придобито чрез простите човешки сетива. Затова и Один трябвало да се раздели с едното си око, за да може да пие от извора на мъдростта.

Скитникът Один. Георг ван Розен, 1896 г. Wikimedia Commons
Скитникът Один. Георг ван Розен, 1896 г. Wikimedia Commons

След това преобърнал човешките методи, като, висейки от едно дърво, се пробол с копие и останал така два дни и две нощи. Когато смъртта му наближавала, той видял 18-те магически руни. Тези изображения били разпръснати по земята от богът, който надделял над смъртта, а по-късно броят им достигнал 24.

Благодарение на руните се родила азбуката на Старшия Футарк, но самите символи запазили магическите си свойства. Използвали се за контактуване с мъртвите, защита от зло, или дори за летене. Руните имали способността да се свързват и с други физически измерения. Най-често са поставяни върху дърво (основно дъб и бор), кост, черупка, хартия, или камък (най-вече кварц). Руните имали по-голяма сила, когато се използвали от човекът, който ги е нарисувал. Мощта им намалявала значително, ако вече нарисувани руни се използват от някой друг.

Руническа азбука. Wikimedia Commons
Руническа азбука. Wikimedia Commons

Най-употребяваното „пано“ за писане на руни е било дървото. Това е така, защото в скандинавската митология дървото е елемент с особена важност. Това се доказва от две неща.

Първо, цялата Вселена е структурирана като дърво, т. нар. свещено дърво Игдрасил (Yggdrasil), от чиито клони висят различни светове. В скандинавската митология съществуват девет свята – Муспелхайм (земята на огъня), Асгард (небесата на боговете), Льосалфхайм (земята на духовете на светлината), Ванахайм (земята на водните духове), Мидгард (земята на хората), Йотунхайм (земята на гигантите), Сварталхайм (земята на духовете на нощта и първото подземно царство), Хелхайм (земята на мъртвите) и Нифелхайм (студен и мъглив леден свят).

Свещеното дърво Игдрасил. Wikimedia Commons
Свещеното дърво Игдрасил. Wikimedia Commons

Вторият пример е свързан с появата на хората. Според легендата Один и братята му Вили и Ве се разхождали по брега, когато два дънера им привлекли вниманието. Один погледнал към сенките, които братята му хвърлят върху дънерите и решил да им вдъхне живот. Единият дънер се превърнал в жена, а другият – в мъж. Тогава Ве предложил, те да получат подаръка на словото, а Вили ги дарил с преценка и усещания.

Според скандинавската митология в началото съществувала първична бездна, в която се намирали всички светове. Животът се появил на границата между огненият Муспелхайм и леденият Нифелхайм.

Илюстрация на деветте свята в скандинавската митология. Wikipedia
Илюстрация на деветте свята в скандинавската митология. Wikipedia

Оттам нататък има още няколко случая на генезис. В началото, смесването на огън и лед създало гиганта на хаоса Имер. Следо това се родила гигантската крава Аудхулма, която ближела късове лед, докато не се родил силният бог Бури. Неговият син Бур се оженил за Бестла, а от техния брак се родили тримата богове защитници – Один, Вили и Ве. Те успели да убият Имер, а кръвта му напълнила всички реки, морета и океани. Всеки от боговете взел парче от тялото на Имер и така направили поляните, хълмовете и равнините. Според легендата планините са направени от костите на Имер, а горите – от косата му. Черепът на гиганта се превърнал в небе. Заобиколеният от морета Йотунхайм бил даден на синовете на Имер, а хората получили Мидгард (средната земя).

Один, Вили и Ве оформят света. Wikimedia Commons
Один, Вили и Ве оформят света. Wikimedia Commons

След като свършил задачата си, Один осъзнал, че трябва да се впусне в търсене на тайните на руните. Качил се на върха на свещеното дърво Игдрасил и след като се пробол с копие, се провиснал от един клон. На третия ден раната му започнала да зараства сама.

След девет дни и нощи той чул песента на две жени, които гравирали руни по парчета дърво. Один също започнал да рецитира магическите напеви. Различните напеви служили за различни неща – премахване на мъката, предпазване от рани, стрели и въжета, спиране на копие в полет, призоваване на смъртта на съперник, гасене на огньове, премахване на опасност и спиране на бури.

Това били първите девет рунически магии. Последвали руни за спиране на вещици, даряване на безсмъртие на бойното поле, възкресяване на умрели, даряване на новородено със щастие, изгонване на гиганти, предизвикване на изгрев, открадване на сърцето на девойка и любовно омайване на жена. Осемнадесетият и последен напев бил и най-силен, но Один никога не го разкрил на никого.

Според легендата точно този напев помогнал на Один да оцелее. Въжето се отвързало, Один бил свободен и взел парчетата дърво с деветте основни руни, които след това дал на хората.

Ancient Origins