Най-голямата измама в историята

най-голямата измама
Пристанището в несъществуващата държава Пояис.

Хитрият шотландец с интересното име Грегър Макгрегър забогатял не чрез продаването на истински неща, които не му принадлежат, а на въображаеми, които не принадлежат на никого.

В края на XVIII век Макгрегор успял да убеди стотици заможни инвеститори, че е принц на Пояис (Poyais) – земя на мечтите в днешен Хондурас, която той си измислил. Той продавал земи от несъществуващата държава на банкери, чиновници, военни и всякакви заможни хора. Смята се, че в един момент досетливият шотландец е успял да натрупа 2.12 млн. долара, което в наши дни би се равнявало на невероятните 5.88 млрд. долара.

На всичко отгоре Макгрегър дори успял да убеди инвеститорите си да отплават към тази въображаема земя, за да създадат нов живот за себе си и семействата си. Били изпратени седем кораба с около 250 души. Както може би предполагате, пътешествието се оказало пълен провал – голяма част от хората в първите два кораба загинали от глад в океана, а другите пет били върнати без да достигнат желаната дестинация. Започнали преследвания срещу Макгрегър и той избягал в Каракас (Венецуела), където починал през 1845 г.

Как се е получила измамата?

Финансовият климат през 20-те години на XIX век бил идеален за подобна измама. Наполеон вече е бил победен и британската икономика започнала да се развива с по-бързи темпове. Цената на живот постоянно падала с повишаването на заплатите на работниците. Цялата държава изглеждала в приповдигнато настроение. Това дало смелост на инвеститорите да търсят нови и по-вълнуващи възможности за печалба.

Намирането на заселници за въображаемата земя било успешно по няколко причини. Първата била агресивната рекламна кампания. Тя включвала интервюта във вестници, книга (предполагаемо написана от Томас Стрейнджуейс, но всъщност от самия Макгрегър) и обещания за приятелски настроени местни жители, мек климат и плодородна почва. Дърветата в горите на Пояис били в изобилие, а самата държава била стратегически разположена в близост до Панама.

Естествено, много хора от Стария континент проявявали интерес към новите земи на Америка. Макгрегър само трябвало да убеди инвеститорите си, че Пояис може да има предложи повече от всяка друга страна в Новия свят.

Но ако се замислим рационално, всички обещания са звучали доста съмнително. Местните били не само приятелски настроени, но дори обичали британците. Почвите били не просто плодородни, а били способни да изкарат цели три реколти царевица за една година. Отгоре на всичко в потоците на Пояис можело да се видят цели парчета злато.

Как е възможно хора, сред които банкери, доктори, и опитни военни да се хванат на този номер? Може би защото човешката жажда за нови възможности и приключения е неутолима.

The Ancient Ones