Най-голямото масово самоубийство в историята

масово самоубийство
Дук Маргирис защитава пиленайската крепост от Тевтонските рицари. Картина от XIX век, Wikimedia Commons

Кръстоносните походи са познати като серия от военни кампании, възложени от Римокатолическата църква и проведени от западноевропейските държави. Целта им е била присвояването на свещените земи от мюсюлманите. Но папството е отговорно и за още няколко, по-малко известни в историята, похода като Испанската реконкиста, Албигойския кръстоносен поход и Северните кръстоносни походи.

Точно по време на Северните кръстоносни походи се случва един от най-ужасяващите епизоди в латвийската история – масовото самоубийство в Пиленай, което е и най-голямото в човешката история.

Хълмът Пуния - едно от многото предполагаеми местоположения на крепостта. Wikimedia Commons
Хълмът Пуния – едно от многото предполагаеми местоположения на крепостта. Wikimedia Commons

Северните кръстоносни походи, още познати като Балтийски походи, се случват между XI и XV век. От едната страна на конфликта са християните, включително Дания, Полша, Швеция, Ливонските братя на меча и Тевтонският орден. Техни врагове са езичниците от северна Европа, най-вече ливонците, естонците, вендите, латвийците и жемайтите.

Към XIII век кръстоносците започват да губят позициите си срещу мюсюлманите и германският Тевтонски орден решил да премести фокуса на сраженията в северна Европа, където населението било основно езическо. През 1230 г. Тевтонският орден започнал завладяването си в Стара Прусия, създавайки там своя държава.

Позиции на Тевтонският орден към началото на XIV век. Wikimedia Commons
Позиции на Тевтонският орден към началото на XIV век. Wikimedia Commons

През 1309 г., когато всички надежди за възвръщането на свещените земи вече били изгубени, тронът на Великия магистър на Тевтонския орден бил преместен от Венеция в Мариенбург (днешна Полша). Оттам Тевтонският орден планирал бъдещото завладяване на езическите си съседи.

През 1336 г. фокусът бил насочен към крепостта в Пиленай, която се намира в днешна Литва. На 25 февруари започнала обсадата на крепостта, а за нейната защита отговарял дукът на жемайтите Маргирис.

Когато местното население и бранителите на крепостта осъзнали, че отстъпват значително по брой и нямат шанс за победа, решили да вземат драстични мерки. Вместо да се предадат на рицарите, пиленайците решили да извършат масово самоубийство. Чрез този, меко казано необикновен ход, хората се надявали рицарите да не спечелят нищо от победата си.

Според писмените сведения само мъжете в крепостта били над 4000. Ако това е било така, пиленайското масово самоубийство е най-голямото в историята на човечеството, засенчвайки масовото самоубийство на 960 еврейски бранители в Масата през 73 г. и 1000 жители на Демнин (Германия) в края на Втората световна война.

За литовците това е героичен епизод от историята им, защото пиленайците избрали да унищожат материалните си притежания и да пожертват живота си, вместо да се предадат на врага. Въпреки че това е относително познат случай в литовската история, никой не знае точното местоположение на крепостта. Въпреки многобройните предположения, това остава загадка.

Могилата на Маргирис на хълма Пуния. Wikimedia Commons
Могилата на Маргирис на хълма Пуния. Wikimedia Commons

След легендарното масово самоубийство Тевтонският орден продължил военната си кампания в Литва. През 1387 литовците били покръстени, но войната не спряла. Нейният край дошъл, чак когато Литва се съюзила с Полша и Тевтонските рицари били сразени от коалиция, включваща литовци, руснаци, поляци, татари и чехи. Битката, която сложила край на войната, е проведена в Залгирис през 1410 г., а това сложило и край на тевтонската заплаха в региона.

Ancient Origins