Неочаквана тайна за изчезването на маите

Public Domain
Public Domain

Една от главните причини за изчезването на маите може да са били водохранилищата и системите от канали, които са помогнали на индианците да преживеят кратките суши и са усложнявали ситуацията при продължителни периоди на недостиг на вода, смятат учени в статия, публикувана в изданието Water Resources Research.

„Водата влияе на живота на обществото и обществото също влияе на водата. Достъпността до вода и нейните запаси определят колко храна може да се произведе, което на свой ред влия на ръста на населението. И обратно – ръстът на населението може да влияе и внася изменения в естествения кръговрат на водата в природата например чрез строителството на резервоари и водохранилища – разказва Линда Куил (Linda Kuil) от Техническия университет на Виена (Австрия).

Цивилизацията на маите е просъществувала няколко хилядолетия, като е оставила след себе си множество „мъртви“ градове и паметници на културата на полуостров Юкатан и внезапно е изчезнала от лицето на Земята около девети век от нашата ера, когато повечето градове държави на маите са били изоставени от техните жители. Причините за този цивилизационен колапс и до днес са предмет на спорове между учените.

Една от възможните причини за разпада на тази цивилизация може да са били сушите, предизвикани от измененията на климата, и пренаселването на градовете. Сериозни потвърждения на тази теория са открити през 2012 година при разкопки на територията на Тикал – един от големите градове на индианците, където учените са открили сложна система от водохранилища и канали, свидетелстващи за важността на водата в живота на неговите обитатели.

Куил и колегите ѝ са проверили дали недостигът на вода действително е бил един от ключовите фактори в изчезването на маите, като създали компютърен модел на типичния майански град от типа на Тикал, в който са живели между 80 и 100 хил. души.

Този модел според учените се състоял от няколко взаимосвързани модела, всеки от които отчитал отделни аспекти от живота на града. Както се оказало, системата от водохранилища и резервоари, подобни на Тикалските, действително са спасявали жителите от непродължителни суши, но те са „работили“ само ако водата в тях е била в изобилие. В противен случай дори малък недостиг на вода е водил в крайна сметка до унищожаването на града.

От друга страна, водохранилищата са били не метод за спасение, а причина за гибелта на градовете при продължителни засушавания поради комбинацията на различни фактори. Например водохранилищата „скриват“ дефицитите в обемите на достъпната вода, благодарение на което числеността на населението продължава да расте неконтролируемо, след като прекрачи чертата, на която то остава жизнеспособно.

Освен това водохранилищата са позволявали на индианците да запазят обичайния си начин на животи да не икономисват водата, което е задълбочило проблема, когато тя е свършила.

В резултат в моментите, когато настъпва цяла поредица засушавания, такива градове губят много повече хора, отколкото селищата, в които по принцип няма резервоари. Това обяснява защо всички големи градове на маите са били изоставени в девети век, когато климатичните изменения са довели до серия суши, а по-малките селища на север са оцелели.