Окото на Дявола мига над Египет (ВИДЕО)

© Ade Ashford / Stellarium
© Ade Ashford / Stellarium

Според анализи на древноегипетския календар още в онези времена астрономите са знаели с точност периода на прочутата променлива звезда Алгол.

Бета Персей е по-известна като Алгол, е наричана и Окото на Дявола от средновековните арабски астрономи, а също и като Дяволската звезда. Всъщност, буквално намигащата ярка звезда е напълно способна да наведе на неземни мисли. Днес е известно, че тя представлява двойна система, в която масивна звезда се върти около по-малката си компаньонка на много близко разстояние.

Периодично затъмнявайки се взаимно, те създават периодичното изменение на видимата яркост на Алгол. Алгол е станал основоположник на цял клас променливи звезди и днес е изучен сравнително добре (например известно е, че звездите в системата са не две, а цели три).

Оказва се, че древните египтяни също нелошо са познавали Алгол. Астрономията в онова далечно минало е била на голяма почит и изчисленията и наблюденията на древноегипетските жреци могат да се видят и в наше време. За да се справят по-добре с капризната воля на боговете, те са водили най-прилежни записки на всичко, което се случвало на звездния небосклон. На тази основа те можели да правят и предсказания за бъдещето, които записвали във формата на календар, където били отбелязвани – точно като в хороскопите по медиите – щастливите и злощастните дни.

В тези предсказания древните египтяни се стараели да бъдат достатъчно точни – всеки ден бил разделян на три или повече части, всяка от които имала определен рейтинг – от много удачен до изключително опасен. Пример за такъв документ се явява прочутият Каирски календар – папирусът е достигнал до нас в откъслечен вид, но египтолозите са успеели да възстановят подробните рейтинги за дните от цяла година – например 1200 г. пр.н.е.

Откъс от Каирския календар (1244-1163 г. пр.н.е.). Учени от университета на Хелзинки смятат, че 2,85-дневният период в Каирския календар съответства на измененията в периодичността на Алгол. Те посочват, че Алгол е представяна като Хор и по пози начин е обозначавала божественост и царуване. Текстовете, описващи действията на Хор, са в съответствие с хода на събитията, видени през очите на наблюдател на Алгол. Изследователите твърдят, че това е най-старият запазен документ за откриването на променлива звезда. В правоъгълника е показано йероглифното изображение на думата "Horus".  © Lauri Jetsu
Откъс от Каирския календар (1244-1163 г. пр.н.е.). Учени от университета на Хелзинки смятат, че 2,85-дневният период в Каирския календар съответства на измененията в периодичността на Алгол. Те посочват, че Алгол е представяна като Хор и по пози начин е обозначавала божественост и царуване. Текстовете, описващи действията на Хор, са в съответствие с хода на събитията, видени през очите на наблюдател на Алгол. Изследователите твърдят, че това е най-старият запазен документ за откриването на променлива звезда. В правоъгълника е показано йероглифното изображение на думата „Horus“.
© Lauri Jetsu

Смята се, че тези рейтинги, за разлика от някои съвременни астрологични прогнози, не са били измислени. Но въпросът, как именно са разчитани те, остава отворен. Той е изучаван и от финландски изследователи под ръководството на Яана Тоивари-Вилтала (Jaana Toivari-Viitala), които стигнали до изключително неочакван извод.

Те приложили към предсказателните редове цял арсенал инструменти на статистиката и установили две характерни периодичности. Първата е 29,6-дневна, тя практически точно съответства на лунния цикъл (днес неговата продължителност може да се назове по-точно –29,53059 дни).

Втората периодичност била от 2,85 дни и учените съумели да я обяснят само с едно – с колебанието на яркостта на Алгол – звезда, която се вижда прекрасно с невъоръжено око. На всеки 2,867 дни Алгол за няколко часа „угасва“, след което отново набира яркост (това съответства на първичния минимум – времето, когато по-бледата звезда от системата затъмнява по-ярката).

Периодичните изменения в светимостта на двойна система от типа на Алгол преминават през вторичен и първичен минимум.
Периодичните изменения в светимостта на двойна система от типа на Алгол преминават през вторичен и първичен минимум.

Сред видимото без телескоп звездно небе не съществува нито един друг обект, който да притежава близки по периодичност изменения. Финландските учени са на мнение, че египетските им предшественици са базирали предсказанията на своя календар на фазите на Луната и измененията на светимостта на Алгол.

Впрочем периодите на измененията на яркостта на Алгол са били фиксирани именно с невъоръжено око, през 1783 г., и съвсем логично може да се предположи, че и древните египтяни са били достатъчно внимателни и търпеливи наблюдатели.

Днес, с откритието на третата звезда в Алгол и несравнимо по-точните измервания, става ясно, че тази система не е толкова проста и периодичността на нейните изменения далеч не е неизменна.

Възможно е разликата между данните на древноегипетските и съвременните астрономи да не е свързана с несъвършенството на инструментите, достъпни в царството на пирамидите, а с реални изменения в далечната звездна система.