Пирамидите не обичат неканени гости

стражи

Проблемът с опазването на съкровищата на египетските фараони, с които те се отправяли в задгробния свят, е вълнувал още строителите на пирамидите. Срещу грабителите се прилагали хитри системи от капани, лъжливи тунели и камери, лъжливи гробници. Но особено се разчитало на страшната сила на заклинанията…

Средновековните арабски хронисти дават описание на магическите „стражи на пирамидите“. Една от гробниците например криела статуя, в челото на която била скрита „змия“, нападаща всеки, който се приближи; друга пирамида била охранявана от колос, изсечен от черен и бял оникс, с копие в ръка. Стига да се появи неканен пришълец, и от ведрата на статуята се разнася глух звук, и неканеният гост пада покосен. Трета се охранявала от каменен страж, притежаващ такава невиждана сила, че покосявал краката и убивал човека.

Освен статуи пирамидите се охранявали и от духове. Древноегипетски източници оскъдно споменават за „владетеля на гробницата“. В един случай духът приемал вид на младеж с дълги зъби и пожълтяла кожа, в друг това била гола жена, която с призрачната си красота примамвала крадците, а след това ги погубвала със смъртоносния си чар. „Духът на пирамидите“ бил виждан и във вид на старец, който бродел около гробниците, размахвайки огън в съд като кандило.

„Духовете на миналото витаят в долината на мъртвите…“ Това предупреждение на местните вероятно си е спомнил английският пътешественик Джеймс Брук, когато в една нощ на 1768 г. в Долината на царете го обзел внезапен панически страх. Брук се втурнал да бяга и едва заблестелите насреща му води на Нил го накарали да въздъхне с облекчение. Но чак когато се добрал до своята лодка и се оттласнал от брега, се почувствал като човек, върнал се към живот.

Европейците разбрали за специалните заклинания на гробниците едва в края на XIX в., когато били разшифровани повечето древноегипетски текстове. Но тогава не им отдали значение и си спомнили за „проклятието на фараоните“ чак във връзка със събитията около гробницата на Тутанкамон.

Когато археолозите я отворили, видели стоящи край запечатаната врата на царската камера две черни статуи стражи с позлатени глави. Външният им вид напомнял на старинните арабски описания на магическите „стражи на пирамидите“.

След отварянето на гробницата започнала серия от странни случаи на смърт. След няколко месеца внезапно починал лорд Карнарвън, патронът на разкопките. След него си отишли неговият брат, приятели, медицинската сестра… Общо са известни 21 „жертви“ на гробницата на Тутанкамон.

В края на 50-те години била издигната хипотеза, която гласяла, че причина за тайнствените случаи на смърт е вирусът хистоплазмозис, който се съдържа в изпражненията на прилепите, проникнали в гробницата на Тутанкамон. Но несъстоятелността на тази хипотеза бързо била доказана – прилепи просто не са могли да проникнат в гробницата, тъй като просто нямало откъде.

(Както сочат фактите, истерията покрай проклятието на Тутанкамон си е чиста… истерия. Да, наистина е имало смъртни случаи в експедицията, но те били напълно естествени и далеч не в първите месеци след отварянето на гробницата – хората са умирали в продължение на 20 години – остарявали са, боледували са.)

Но случаи на „отмъщения на фараоните“ били отбелязани още преди историята с Тутанкамон. Например Б. Хендерсон, лекар от Остиндийската компания, похитил през 1908 година две мумии в Тива и след година полудял. Шведът Ф. Лидман, който много пътешествал по Египет, събрал голяма колекция откраднати предмети от гробници. Но подготвената от него колекция за изпращане в Европа внезапно изгоряла в склад к Константинопол.

Странни истории се случват и с обикновени крадци, които на собствен риск проникват в гробниците. Много години „живот назаем“ живеят иманяри, търсещи съкровища в подземните гробници от епохата на фараоните. Мрачен дух витае над Абусир – обширно пустинно плато, на което са разположени повече от 5000 древни гробници.

Недрата на това гробище почти половин век служат като истинско Ел Дорадо за учени и иманяри. Но още в самото начало на разкопките един от търсачите на съкровища бил засипан в една от разтревожените от него гробници, където неочаквано се срутила купчина пръст. След първото нещастие последвали други. Няколко души се задушили в подземните тунели.

В друга срутила се гробница загинали 14 иманяри. Една от последните жертви на „проклятието на фараоните“ е египетският археолог Мохамед Гонейм, който през 1952–1954 г. направил редица важни открития. Например той отворил и изследвал пирамидата на фараона Сехемхет, син и наследника на Джосер. Тогава при разчистване на подземния тунел един от каменните блокове на тавана неочаквано се срутил и погребал работник под себе си. А през 1957 г. загива трагично и самият Гонейм.

Преди четири хилядолетия в послание един от фараоните така поучавал потомците: „Не разрушавай гробниците, не разрушавай, не разрушавай. Ето така съм постъпвал аз и според деянията ми ще постъпи с мен Бог…“

И така, съществува ли феномен „проклятие на фараоните“? Еднозначен отговор няма. Безспорно много от нещата които се случват с изследователите и иманярите, може да се смята за съвпадение, за нещастен случай или следствие на обстоятелствата. Но като че ли има и прекалено много съвпадения…

„Енциклопедия на загадъчното и неизвестното“, Н. Н. Непомнящи