Има моменти, когато човек се чувства така, сякаш е бил някъде преди или просто „познава“ нещата или хората, без да ги е срещал преди това. Често описваме това като странното преживяване наречено дежа-вю или съвпадение, а защо не спомени от миналия живот? Представете си обаче, че си спомняте точни подробности за други хора и места, които никога не сте срещали и посещавали, или пък да говорите езици, които никога не сте учили. Някои хора твърдят, че са попадали в такива преживявания и учените са ги изследвали. Проведените изследвания имали за цел да, се установи дали тези преживяванията са истински или не. За някои от тях науката не може да даде обяснение … може ли е това да е свързано с прераждането?
Прераждане – проста дефиниция, но сложна идея
Първо е важно да разгледате накратко какво представлява реинкарнацията. Това не е синоним на регресия от минал живот (PLR) или спомени от минал живот, въпреки че те често се използват, като така нареченото „доказателство“ за прераждане. Прераждането също не е обвързано с религиозната вяра на човек. Въпреки че мнозина го свързват със специфични религии, не е необходимо човек, който се идентифицира с религия, да приеме перспективата за прераждане или човек да следва определена религия, за да приеме прераждането.
Една проста дефиниция за прераждането (има много) може да бъде: прераждането на душата в друго тяло. Хората, които вярват в прераждането, могат да видят тялото и ума като две отделни същности. По този начин идеята е, че когато тялото умре, умът не умира; вместо това умът (или духът) напуска тялото и продължава пътуването си в друг живот. Прераждането също се свързва с кармата в повечето вярвания или идеята, че душата тръгва на духовно пътешествие, където миналото и бъдещето са свързани чрез житейските избори. Трябва да се отбележи, че очевидно има много хора, които не са съгласни с концепцията за реинкарнация в цялост и виждат това като единствения живот (често правят всичко възможно, за да го направят по-добър!). Статията няма за цел да се фокусирана идеи за отвъдното (теми за бъдещето) или алтернативното, тази статия разглежда преживяванията от спомени от миналия живот и регресия от миналия живот – две концепции, които често се свързват с прераждането.
Спомени от миналия живот при деца – обект на изследване през целия живот на д-р Стивънсън
Има многобройни случаи на деца, които спонтанно „си спомнят” минали животи. Един от най-известните лекари, свързани с документирането на тези спомени от миналия живот при деца е бил д-р Иън Стивънсън. Д-р Стивънсън, който умира през 2007 г., изследва над 2500 случая на деца, които съобщават за спомени от минали животи. От тях той каза, че 1200 от тези случаи могат да бъдат смятани за истина.
Д-р Стивънсън изучава предимно случаи на спомени от минали животи при деца от райони, където прераждането е било традиционно вярване (т.е. Азия, Индия и др.). От своите четиридесетгодишни изследвания той идентифицира седем общи черти на спомените от миналия живот.
- Детето започва да описва минали житейски преживявания веднага щом започне да общува.
- Детето помни подробности за смъртта си от миналия живот.
- Може да даде подробно описание на семейството си от миналото си въплащение.
- Във въплъщенията си има приемственост в личностните черти, предпочитания и навици.
- 90% от случаите полът също остава същият.
- Външният вид, особено чертите на лицето, са сходни между минали и настоящи животи.
- Прераждането подновява семейни / социални отношения.
Историята на Ханан Монсур/ Сузане Ганем за спомени от миналото и детството
Може би най-известната история за спомени от миналото детството е тази на Ханан Монсур/Сузане Ганем. Ханан е роден в средата на 30-те години в Ливан. На двадесет години тя се омъжи за мъж на име Фарук Монсур. Двойката имала две дъщери, Лейла и Галаре, но след като се родила втората им дъщеря, Ханан получила сърдечно заболяване и й било казано, че не бива да има повече деца. Тя пренебрегнала това предупреждението и родила син през 1962 г. През 1963 г. здравето на Ханан се влоши и на 36-годишна възраст тя заминала за Вирджиния, за да си направи сърдечна операция. Тя многократно се опитвала да се обади по телефона на дъщеря си Лейла, преди да бъде оперира, но не успя да се свърже с нея. Ханан искала да каже на дъщеря си, че в случай, че почине волята й е нейните бижута да бъдат разпределени по равно между всичките й деца. Ханан починла при усложнения по време на операцията. Десет дни по-късно се ражда Сузана Ганем. Когато Сузана е била на 16 месеца, родителите й разказват, че малката Сузане вдигала много пъти телефона и казвала: „Здравей Лейла? “ Това изглеждало много странно за родителите й, тъй като те не познавали никой на име Лейла. След, като Сузане израства, тя каза на семейството си, че Лейла е нейната дъщеря и тя не е Сузане, а Ханан. Когато Сузане била на две години, родителите й казват, че тя е казала имената на 13 от членовете на семейството от миналият си живот. Семейство Ганем било изненадано от Сузане и започнало да търси семейство Монсур. Когато двете семейства се първоначално семейство Монсур подходили шеговито. Семейството обаче бързо приело нещата сериозно, когато Сузане правилно посичила няколко от членовете на семейство Монсур на снимки. Когато Сузане била на пет години, тя се обаждала на Фарук поне по три пъти на ден, и когато те се срещнали, тя сядала в скута му и подпирала глава на гърдите му. В крайна сметка Фарук се съгласил, че Сузане е превъплъщението на починалата му съпруга, след като тя разказала истории, които той смята, че само Ханан е можела, да знаел.
Миналото изцеление на настоящето – Терапия с регресия в миналия живот (PLR)
За да участва в регресия в миналия си живот, човек се подлага на хипноза с цел да запомни и често пъти да лекува проблеми от миналия или настоящия си живот или се опитва да намери целта си в това въплъщение. Казва се, че участникът вижда, преживява и усеща миналите си превъплъщения, следвайки напътствията от обучен терапевт.
Имайки предвид тези характеристики, не е изненадващо, че PLR е по-често при възрастни, отколкото при деца. Много скептици (включително споменатия по-горе изследовател д-р Стивънсън) смятат, че приказките за минали животи са по-трудни за валидиране при възрастни, отколкото при деца, поради което PLR в зряла възраст може да бъде „опетнен“ от спомени, които (несъзнателно или умишлено) са създадени от възрастни или фалшиви спомени, насадени от добронамерени терапевти. Въпреки това много хора, подложени на PLR терапия, твърдят, че това им е от голяма полза в настоящия им живот, както психологически така и междуличностно. Съобщава се още, че този вид терапия е полезна и при силни фобии.
Остава въпросът колко по-полезен е този вид терапия в сравнение с други психологически терапии. Също така трябва да продължат и изследванията за валидността на опитите при PLR.
Травматичните спомени също могат да оставят отпечатък, който преминава през поколенията
В други изследвания, свързани със спомени от различни периоди на живота, учените също са изследвали възможността спомените директно да преминават през нашите гени. В проучване, публикувано в Nature Neuroscience през 2013 г., изследователите обучават мишки да се страхуват от определен аромат, като ги плашат, когато ароматът се носи около тях. Те открили, че бъдещото потомство на мишките показва неприязън към същата миризма без представен друг стимул. Имало и наличие на промени в мозъчната структура на мишките от следващото поколение. Изследователите показали, че съществува корелация между травмиращото събитие, което те създали, и ДНК в сперматозоидите на мишките.
Феномените свързани със спомнянето на минали животи са интригуващи и в момента не могат да бъдат обяснени от науката. Подобно на други преживявания, които преминават духовни и научни граници, това не е задължително да се доказва или опровергава само по себе си. Прераждането и спомените, преминаващи през различни животи, са области на изследване, които все още са силно отворени за интерпретация.
Източник: Ancient-Origins
Още статии може да прочетете тук:
Дендерският Зодиак – ключ към миналото
Библията и науката за началото на Вселената
Тевтонският орден на Свещената земя: следи от последната битка
Мозъкът против науката: факти, в които е трудно да повярваме
