Свещената земя Дилмун

Wikimedia Commons
Wikimedia Commons

В духа на великите сакрални традиции основен елемент в преданията на всички народи се явява легендата за „древната свещена земя”.

В повечето легенди свещената земя се представя като остров насред обширно водно пространство. Всяка национална традиция си има свой заветен остров със свои специфични черти, но все пак сходен по своята основна същност на островите в легендите на другите народи.

В тази сакрална идентичност на различните „обекти” се проявява ефектът на „матрицата”, заложен в митовете на различните цивилизации.

В месопотамските традиции, в качеството си на свещена земя се явява легендарният остров Дилмун. В шумерските митове Дилмун се представя като „блажения остров”, „чиста”, „светла” и „сияеща” земя, мястото, където изгрява Слънцето.

Обитателите на тази земя не познавали болести и смърт. Както винаги, имало само един проблем – не стигала прясната вода. Тогава великият Енки – шумерски бог на водната стихия, заповядал на Уту – бога на Слънцето, да напои тази земя с прясна вода, която да добие от недрата на острова.

Тогава Дилмун се превърнал в божествена градина с чудни зелени плодородни поля и ливади. Този земен рай от древношумерската литература напомня за библейската Едемска градина, явяваща се място на блаженство и безопасност.

„В земята Дилмун не грачи гарван. Птицата Иттиду не надава вик на птица Иттиду. Лъвът не убива, вълкът не краде агне.”

Остров Дилмун – това е обител на боговете. Шумерският свещен остров не е бил предназначен за хора. Боговете са допуснали до това блажено място единствено благочестивия цар Зиусудра (Зиудсура), аналог на библейския Ной, дарявайки го с безсмъртие.

Самите шумери са наричали свещения остров Дилмун своя прародина, където боговете създали хората заедно с други техни творения. В митологията не се споменава фактическото местоположение на този остров, споменава се само за „далечна страна, намираща се зад планините, където изгрява Слънцето.”

Много изследователи в търсене на прототипа отъждествяват остров Дилмун с остров Бахрейн в Персийския залив, до бреговете на Арабския полуостров. По този въпрос най-убедителната версия е на американския археолог Питър Корнуел, който отделя историческия Дилмун от митичния.

По негово мнение в делови и астрологични клинописни документи от древен Шумер фигурира историческият Дилмун, който действително се намира на остров Бахрейн. А в литературни и митологически източници се описва легендарният Дилмун – обител на боговете, който е в хипотетична далечна страна, намираща се зад планините.

За да попаднем в тази страна, трябва да извършим „продължително” (двумесечно) пътешествие. За шумерите и двата вида обетована земя се сливали в едно цяло, всъщност историческият вид на острова е олицетворение на легендата.

Такова пренасяне на свойства от легендарни обекти или събития върху познати и близки обекти на древните хора е характерно за мирогледа при всички народи.