Тайните на фреските от Тасилин Аджер

Земята, която сега се крие под жадните пясъци на Сахара, е познавала други времена и е виждала не само буйството на зелени растения и прохладни сини води, но и… палеокосмонавти.

По-точно същества, които явно не се вписват в човешките рамки и нашите представи за историята. За това безпристрастно свидетелстват невероятните фрески от Тасилин Аджер в Централна Сахара в Алжир.

Тасилин АджерПървите находки на скални изображения в Сахара са направени доста отдавна – в средата на XIX в. изследователите неведнъж са споменавали за видени от тях изображения на хора и животни, сцени на лов и риболов, някакви непонятни ритуални обреди, изсечени с голямо майсторство в скалите.

Но тези съобщения не предизвикали особен интерес сред научната общественост – в онези времена за място на зараждането на изкуството се смятал Древен Египет и учените искрено вярвали, че в по-ранни времена човечеството не е могло да създаде нищо, заслужаващо внимание.

Доколко здраво се е вкоренило това мнение, показва една поучителна история. През 1878 г. археологът Марселино де Саутуола при разкопки на мястото на стоянка на първобитния човек в пещерата Алтамира в Южна Испания открил на стените и таваните в пещерата многобройни изображения на бикове. Рисунките били изпълнени с такова майсторство и изящество, че биха били чест за всеки съвременен художник.

Но находката не произвела сензация в научния свят. Напротив – колегите обвинили Саутуола във фалшификация, тъй като толкова съвършени рисунки не можело да бъдат дело на първобитни ловци, а техен автор е бил художник, който по това време гостувал на Саутуола.

Чак 20 години по-късно, вече след смъртта на учения, аналогични стенни рисунки били открити в пещерата Ла Мут във Франция, чийто вход бил затрупан от свлачище преди около 10 000 години.

Учените мъже осъзнали своята грешка, и през 1902 година френският археолог Емил Карталяк (Émile Cartailhac, 1845-1921 г.) поднесъл публични извинения на Мария де Саутуола за това, че с недоверието си е поставил под съмнение доброто име на нейния баща.

Макар и късно, човечеството осъзнало факта, че още в каменния век хората са създавали художествени произведения, достойни да украсят колекциите на най-добрите музеи в света. Ето тогава избликнал по цял свят интересът към първобитното изкуство, започнали да се организират експедиции, включително и в Сахара.

Фреските убедително доказвали дори това, че в праисторически времена Сахара е имала степна флора и фауна, тук някога са падали обилни дъждове, текли са реки и е расла буйна растителност. За това говори дори названието – „Тасилин“ в превод означава „речното плато“.

Почти нищо не знаем за загиналата сахарска цивилизация, оставила след себе си не храмове или други съоръжения, а само нарисувани пещери. Но фреските на Тасилин Аджер леко повдигат тайната на погребания под пясъците свят.

Тасилин АджерИ ако еколозите виждат във фреските на първо място доказателства за мекия и благоприятен климат на Древна Сахара, зоолозите виждат животни, които сега съществуват само на места с обилни дъждове, реки и езера (крокодили, хипопотами), а историците откриват конкретни свидетелства за скотовъдство на тайнствената цивилизация, а също и множество загадки буквално на границата на фантастиката.

Очевидно сахарската цивилизация се е развивала успоредно във времето с могъщите цивилизации на Египет, Индия, Древен Китай. Но за разлика от тях нейният век не е бил дълъг – около 1000 години пр.н.е. пустинята е започнала своето стремително настъпление и хората са били принудени завинаги да отстъпят пред Сахара, тази унищожителка на живота, оставяйки след себе си само наскалните изображения.

Фреските в Тасилин Аждер могат да се нарекат най-голямата в света картинна галерия, протягаща се на стотици километри. Изображенията са се съхранили прекрасно, което говори, че климатът е бил сух и активно е възпрепятствал обветрянето, а отличният слой патина, покриващ рисунките, сочи тяхната изключителна древност – 7000 години.

Най-древните рисунки са с преувеличено големи кръгли глави и изглеждат доста схематични. Този етап в изображенията на Тасилин Аджер се нарича още стил на кръглоглавите. Сюжетите на сцените, в които вземат участие въоръжени „кръглоглави“, облечени само с препаски, са най-често неразбираеми.

С времето рисунките са „еволюирали“ – телата ставали по-издължени, лилавата боя била заменена с червена и жълта, но формата на главите останала кръгла. А след това с фреските се случило нещо загадъчно – от една страна, изображенията явно демонстрират упадъка на стила на кръглоглавите, от друга, се създава впечатление, че художниците неочаквано са видели или познали нещо, което излизало извън рамките на обичайната им действителност. И това „нещо“ в рисунките се появило във вид на изображения на фантастични същества с невероятно големи размери.

Тасилин АджерТрябва да споменем, че туарегите – загадъчно африканско племе, нарича „Джабарен“ местността в Тасилин Аджер, тоест „гиганти“. Може би заради гигантските изображения, а може би и затова, че гигантите наистина някога са живели тук.

Заслугата за откриването на огромните изображения на непонятни същества принадлежи на научна експедиция начело с френския изследовател Анри Лот. Именно той запознава света с фантастичните рисунки от местността Тасилин. Лот нарекъл една от рисунките „Великия бог на марсианците“. Това изображение е едно от най-големите в праисторическата живопис – то достига височина шест метра.

Когато видяла снимките на сахарския „бог“, уфоложката общественост се развълнувала – този „бог“ много приличал на палеокосмонавт в скафандър. „Марсианецът“ представлявал мъж с кръгла глава, в центъра на която има двоен овал. Какво друго може да е това, ако не хермошлем, при това с антени, които отчетливо се виждат на рисунката? А странното съединяване на главата с тялото – именно плътно прилепналият врат с хоризонтални гънки, сочи, че съществото е облечено в скафандър.

Тасилин АджерСкептиците веднага осмели уфоложката хипотеза, като обяснили, че фигурата явно изобразява жрец в ритуална дреха с… издълбана тиква на главата. Но не могли разумно да обяснят неразбираемия врат, пък и не му отдали голямо внимание. В същото време копие на марсианския гигант било открито, може да се каже, на другия край на земята – на японските острови.

Прочутите фигурки догу от културата дземон са много сходни със сахарските изображения на „богове палеокосмонавти“. И освен това възрастта им съвпада с рисунките от Тасилин Аджер. Сякаш древните астронавти в един и същи период от време са посетили няколко места на Земята.

„Портрети“ на загадъчни „кръглоглави“ има и в Австралия. В горното течение на река Принс Регент може да се видят изображения на странни същества с кръгла глава, която по нещо напомня шлем на мотоциклетист, или на космонавт с характерен пръстен около шията, подобен на херметичен затвор.

извънземни Австравия Принс РегентОт шлема излиза неразбираема елипса с две разклонения, а към ръцете и краката са прикрепени странни „аксесоари“, подобни на клони. А ако добавим, че на изображението има и обект с форма на подкова и лъчи, то „пейзажът“ с летяща чиния и извънземен може да се смята за напълно завършен.

Сред фреските в Тасилин Аджер има изображения не само на загадъчни „марсиански богове“, но и изобщо на неизвестни същества. Както пише самият Анри Лот: „Рисунките са малко по-малки, но все пак са разположени толкова обмислено и фигурите са изобразени в такива странни пози, че произвеждат силно впечатление.

В първата галерия се изплашихме, когато видяхме една от тях, която беше висока около три метра. Във вдигнатата ръка тя държи някакъв предмет с яйцевидна форма. Тази фигура сякаш властва над стотиците други изображения от различни епохи…

Успяхме да различим изображение на жени, които протягат ръце към гиганта, сякаш го молят за нещо… Във всички фигури има нещо страшно и това ни накара да кръстим новата находка „пясъчното чудовище“.

Тасилин АджерВ една от пещерите в Тасилин Аджер има и рисунка на огромна фигура с… квадратна глава. На „лицето“ на това създание е изобразено нещо подобно на щори, а вместо уши – явни антени. И което впечатлява особено – това чудовище има опашка. Опашатото създание е едно от най-загадъчните. Уфолозите смятат, че фреската изобразява робот на извънземен или самия извънземен, но от някаква особена „порода“.

Според учените и това е шаман в ритуално облекло. Подобни церемониални облекла се срещат при шаманите от остров Пасха.

И напоследък не можем да не споменем за още една загадка от Тасилин Аджер. Сред фреските има изображения не само на човекоподобни същества, но и на явни хибриди, например антилопа с тяло на слон или щраус с лъвска муцуна.

Могъл ли е разумът на човека от времената на каменния век, смятан за доста примитивен, чист и „необременен“ от сюрреалистични фантазии, да измисли нещо подобно? По-скоро не, древните художници най-вероятно са изобразявали това, което са виждали.