Телеграфът на древните египтяни

Изграждането на храмовия комплекс на „слънчевия бог Ра“ в Хелиополис се свързва с името на древноегипетския архитект Имхотеп. Символ на главата на древноегипетския пантеон се е явявал странен конусовиден камък, издиган на високо място.

Този сакрален слънчев символ в древногръцката митология се е наричал пирамидион. Той първи трябвало да посреща и последен да изпраща лъчите на Слънцето.

Слънчевият храм в Хелиополис не само е предшествал първите стъпаловидни пирамиди, но и е послужил като образец за други храмови комплекси с пирамидиони.

Сред египтолозите е разпространена версията, че появата на първите стъпаловидни пирамиди, свързани с култа към древноегипетския бог Ра, се основават на преки наблюдения на ветрилата от слънчеви лъчи, проникващи изпод облаците над хоризонта.

Тук не е съвсем ясно защо слънчевите ветрила са послужили като първообраз именно на стъпаловидните пирамидални постройки. Подобни несъответствия са послужили като основа за търсене на други версии, обясняващи странната форма на пирамидионите.

Стъпаловидната пирамида на Джосер

Слънчевият изгрев в ясно, сухо и безоблачно време над далечния хоризонт при внимателно наблюдение изглежда като постепенно нарастване на ярки продълговати слоеве, понякога състоящи се от няколко фрагмента. Понякога няколко мига след изгрева Слънцето наистина напомня на ярка стъпаловидна пирамида, превръщайки се в обичайния диск чак след пълната поява над хоризонта.

Wikimedia Commons
Wikimedia Commons

Метеоролози и синоптици обясняват, че слоестата структура на изгряващото Слънце е свързана с пречупване на слънчевите лъчи при преминаване през „призмата“ на атмосферата, но тяхната картина е неясна, тъй като слоестата атмосферна структура с различни оптични свойства се нарушава над земната повърхност близо до хоризонта от потоците топъл въздух.

Пирамидалното светило

Ако се наблюдава изгряващото Слънце, то появата на всеки следващ слой протича много бързо. В зависимост от състоянието на атмосферата количеството слоеве може да е различно – от два-три до десет. При това изглежда, че яркият слънчев триъгълник и неговата тънка структура от слоеве се колебае и променя своя вид. Тази рефракция на слънчевите лъчи напомня на зараждането на фантастично същество, изплуващо на небето над хоризонта.

Така става разбираемо възникването на слънчевия култ в древните вярвания на египтяните. Според тях династиите на фараоните са имали божествени корени, явявайки се потомци на върховния бог на Слънцето – Ра. Затова при тяхното погребване и пътешествието по „царството на мъртвите“ фараоните са осигурявани с всички мистични атрибути за прехода от земния живот и смъртта в другия – главния живот на слънчевите небеса.

Плавайки в слънчевата ладия, фараонът бил съпровождан от бог Ра, а след това се сливал с него в небесата, влизайки в новия вечен живот.

Всеки изгрев на Слънцето за древните египтяни е имал важно религиозно значение. Всекидневното възраждане на бог Ра е посрещано от жреците с тържествени песнопения. Ра е съществувал в различни образи, в съответствие със слънчевото време от денонощието, а на изгрева е обозначаван в йероглифите на боготворения бръмбар скарабей, изкачващ се по сферичния слънчев диск.

Именно така при древните египтяни може да е възникнал божественият образ на природното явление на пирамидалното слънце. Възраждащият се бог Ра се е появявал в началото на своя небесен път във формата на назъбен триъгълник на пирамида. След това е плувал по дневния си път във вид на ослепителен слънчев диск и е умирал във вечерните лъчи, отново превръщайки се в размазано изображение на пирамида.

Древните хелиографи

Строителството на гигантски пирамиди, започнало със стъпаловидната гробница на Джосер, е изисквало огромно съсредоточаване на сили и ценности, изменяйки държавната структура на Древния Египет. Но непрекъснатата династична борба и изменението в положението на жреческото съсловие са дали живот на нова религиозна политика.

Последният фараон от IV династия Шепсескаф, заедно с новата жреческа каста, е реформирал много от основните положения на слънчевия култ Ра и отново е преминал към строителството на плоски гробници – мастаби.

И все пак конструкциите на плоските отсечени пирамиди след серията стъпаловидни в продължение на хилядолетия са съхранили елементи на пирамидионите. Това е трудно да се обясни само с творческото развитие на архитектурата. По-скоро чак до по-късните времена на XVIII-XX династии, когато погребенията са ставали в подземни гробници в Долината на царете, тук са присъствали и някакви практически аспекти.

Възможно е именно Имхотеп да е създал разклонената схема на светлинните семафори – хелиографи на основата на пирамидиони на върховете на плоските пирамиди и природните възвишения. Например един такъв пирамидион е открит на природен пирамидален хълм над Долината на царете. Изборът на мястото тук може да не е случаен, тъй като някога позлатените страни на пирамидиона са се виждали на голямо разстояние.

Като се заслоняват отделните страни на подобни монолитни стъпаловидни пирамиди, можело да се изпращат съобщения по цялото царство на фараона. Освен това жреческата наука от незапомнени времена е познавала простите камери обскури. Това можело да бъдат тъмни помещения (включително подвижни кутии) с миниатюрни отвори, даващи обърнати изображения на отделни предмети на стената.

Гранитен пирамидион
Гранитен пирамидион

Такъв „светлинен телеграф“ може да е предавал различни важни депеши и да е предупреждавал за появата на врагове. Светлинните сигнали можело да се предават и по тъмно, като се осветявали стъпалата на пирамидионите с огромни огнища или светилници. В подножието на пирамидалния хълм били открити странни еднометрови глинени дупки, напомнящи плоски чаши. Ако те се напълнят с масло и се запали огън, то отблясъците от позлатените страни ще се виждат на десетки километри.

Пирамидите телекомуникатори

Една от най-невероятните версии за предназначението на стъпаловидните пирамиди е изказана от петербургския инженер А. Вержбицки. Той смята, че независимо от мнението на професионалните археолози стъпаловидните пирамиди представляват не толкова гробници на фараони, колкото своеобразни телекомуникационни системи, състоящи се от пирамидални диелектрически резонатори и своеобразни рефракторни антени.

Следвайки логиката на учения, всички ритуални помещения в пирамидите, включително различните тунели, преходи, вентилационни шахти, погребални камери и вътрешни храмове, представляват гигантски радиотехнически елементи – вълноводи, резонатори, филтри и прочие.

Опирайки се на своя опит на научен сътрудник в лабораторията по експериментална оптика, Вержбицки установява, че сакралните тайни и загадки на стъпаловидните пирамиди има строго практическо решение. Като пример той дава разработени от него палеоастрономични схеми, които показват, че ориентацията на древноегипетските храмови комплекси далеч не е случайна и е пряко свързана със зодиакалните съзвездия.

Колосалните детайли на пирамидалните древноегипетски „радиотелескопи“ се състоят от гранит и базалт, затова тук не може да се говори за електрозахранване. И все пак стъпаловидните пирамиди предизвикват голям интерес и сред ентусиастите в търсенето на „палеоелектричество“.

Електричеството на фараоните

Изследователите са разгледали нещо странно и на древноегипетските фрески. Там слугите на фараона държат в ръце тайнствени апарати с формата ан колба и напомнящи гигантски електрически крушки с извиващи се вътре змии. Тези колби или балони много напомнят прожектори, съединени чрез проводник с акумулатори.

Главите на змиите са увенчани с цветове на лотос и при повече въображение може да си ги представим като светещи елементи. А до тях е акумулаторът – стълбът джед, също съединен със змиите. Забележителен е демон с два ножа в ръце, символизиращи „защитната сила“, възможно е това да е древният аналог на съвременния череп с кръстосани кости, предупреждаващ за смъртоносна опасност.

Електричеството на древните египтяни.Версиите за „палеоелектрическите артефакти“ са най-различни, но тяхната природа трудно може да се проясни, тъй като изображението се съпровожда само от йероглифите на религиозен химн, посветен на слънчевия бог Ра.

Според вярванията на египтяните Слънцето всеки ден умира вечер и възкръсва на разсъмване. Тук то се символизира от змията, която, както с смятали в страната на фараоните, се възражда всеки път, когато свали кожата си.

На други древноегипетски фрески също може да се срещнат загадъчни кълба от преплитащи се зигзагообразни линии. Криптоархеолозите смятат, че това са своеобразни символи на електричество. Те потвърждават идеята си с находки на ковани медни проводници, които може да са служили за провеждането на ток, и големи глинени съдове-батерии с останки от смолиста маса на електролита.

Нещо, напомнящо носителите на електроенергия във вид на архаични „батерии“ е открито и при разкопки в древни гробници на Месопотамия. Това са добре известните „багдадски батерии“, около които и до днес не спират споровете на археолозите.

Но кой и за какво може да е научил народите на древността да получават електричество? Това все още остава тайна на Древен Египет.

Прочетете повече за древноегипетските енергийни символи – Джед, Анкх и Уас.

„Тайны ХХ века“, брой 44, ноември 2015 г.