В древността Марс е преживял ядрени взривове

© NASA
© NASA

В атмосферата на Марс има висока концентрация на газа ксенон 129. Ксенон 129 възниква в резултат на ядрена реакция. На повърхността на Червената планета също така има голямо количество уран и торий.

Подобни условия биха могли да са предизвикани от два големи аномални ядрени взрива на Марс – такава хипотеза е изказана от д-р Джон Бранденбург в доклада от 2014 г. „Доказателства за мощен ядрен взрив на Марс в миналото“.

На Земята има ураново находище в Окло, Република Габон. През 1972 г. учените са открили, че уранът там притежава необичайни свойства.

Д-р Франсис Перин, бивш председател на комисията по ядрена енергия, на 25 септември 1972 г. заявил пред Френската академия на науките, че ядрена реакция там е имало преди 1,7 млрд. години. Природните залежи на уран съдържат 0,7% U235. Но в мината в Окло изотопът U235 е 0,6%, което означава, че част от U235 вече е „изгоряла“.

Според много учени ядрените реакции на Земята и Марс са се случили по естествен път. С тях не са съгласни други учени. Но ако ядрените реакции не са били естествени, това означава, че са ги предизвикали разумни същества (хора? извънземни?).

Ако ядрените реакции могат да започнат спонтанно в природни условия, възниква въпросът: заплашвана ли е Земята от природен ядрен взрив?

 

Праисторически ядрен реактор?

Възрастта на урановото находище в Окло е около 1,7 млрд. години. Перин смятал, че ядрената реакция е протекла по естествен път, когато чистотата на урана е била най-висока. Концентрацията на U235 е достигала 3% вместо 0,7%.

За започване на ядрена реакция е необходима вода. Според разпространеното обяснение реакцията е започнала, когато в урановата руда е попаднала вода. Но за стартиране на ядрена реакция водата трябва да е изключително чиста, отбелязва д-р Глен Сийборг (Glenn T. Seaborg).

Сиборг е ръководител на американската комисия по ядрена енергетика и има Нобелова награда за изследване на синтеза на тежки елементи. Според него ядрената реакция в Окло не е могла да започне по естествен път.

Ядреният реактор в Окло, Габон. © NASA
Ядреният реактор в Окло, Габон. © NASA

Неговото мнение е изложено в книгата на Рене Норберген „Тайните на загубените раси“:

„Дори няколко частички примеси на един милион правят реакцията невъзможна. Проблемът е в това, че в природата не съществува толкова чиста вода.

Второто възражение на теорията на Перин е свързано със самия уран. Уранът в Окло никога в историята не е бил достатъчно богат на изотоп U-235 за естествена реакция.

Дори след формирането на рудата този изотоп е бил само 3% – прекалено ниско съдържание за естествена ядрена реакция. И все пак реакция е имало. Това означава, че първоначалният уран е съдържал повече U235, отколкото може да има в природната руда.“

 

Взривовете на Марс

Окло често се дава за пример, когато се говори, че на Марс може да е имало естествени ядрени реакции. Но Бранденбург отхвърля „естествената“ версия.

По думите му ксенон 129 на Марс по-скоро е продукт на ядрен процес, а не на масово фракциониране (природен процес, когато известно количество изотоп или друго вещество се отделя от сместа в периода на прехода).

С течение на времето атмосферата на планетата може да се разруши, особено ако няма силно магнитно поле като Марс. Когато това се случи, леките изотопи на повърхността се разрушават по-силно от тежките. Това води до увеличаване на количеството тежки изотопи.

„Което е странно – на Марс количеството леки изотопи е сравнително по-голямо от тежките. Това е възможно само в резултат на ядрена реакция, а не на фракциониране“, пише той.

Ако взривовете бяха естествени, то на повърхността на Марс биха останали големи кратери, казва Бранденбург. Той смята, че взривовете са били предизвикани от хвърлено от въздуха термоядрено оръжие, подобно на това, което съществува на Земята.

Ученият обяснява как се образува ксенон 129 на Земята: „За да се повиши силата на водородната бомба, нейният корпус обикновено се прави от уран 238 или торий. При естествено фракциониране ксенон 129 се отделя в неголеми количества, а при взрив на водородна бомба той се отделя в голям обем.“

Бранденбург е анализирал разпространението на уран и торий на повърхността на Марс и е стигнал до извода, че то съответства на взривове в две точки.

Д-р Дейвид Бийти, ръководител на научната програма на НАСА на Марс, смята идеите на Бранденбург за интересни, пише FoxNews.com.

Но проверката на тази хипотеза на Марс ще изисква огромни средства. Учените се въздържат от разсъждения на тема били ли са предизвикани взривовете от извънземни атаки.

Космическият консултант Едуард Маккълоу и Харисън Шмит, геолог и бивш астронавт, са частично съгласни с теорията на Бранденбург.

 

Да се притесняваме ли от естествен ядрен взрив на Земята?

Хипотетично след милиард години на Земята е възможна естествена ядрена реакция, но това не е нещо, от което трябва да се притесняваме сега, казва Бийти пред FoxNews. Геоложките условия не се променят внезапно.

Според Бранденбург взривовете на Марс са се случили преди 180 милиона години. Той смята, че те са били достатъчно мощни, за да доведат до глобална катастрофа и изменение на климата на Марс.

The Epoch Times