Високоразвита цивилизация живее на дъното на океана?

подводна цивилизация

Повечето учени отговарят отрицателно на този въпрос, но има някои факти, които карат други да твърдят обратното. Възможно ли е някога, много отдавна, нашите предци, водещи полуводен начин на живот, да са се разделили на два клона – единият е отишъл да усвоява сушата, а другият е избрал за себе си водната стихия?

Разумните обитатели на морските дълбини

През 1972 г. в сп. „Техника — молодёжи“ №9 е публикувана статията на американския изследовател А. Сандерсън „Аборигените на морските дълбини“. Нейният автор, анализирайки различни аномални явления, случили се в Световния океан, изказва предположението за съществуването на подводна цивилизация. Той пише: „Неясните явления се явяват резултат от дейността на аборигените от морските дълбини – посейдонците“.

Тази хипотеза предизвикала само усмивки сред повечето представители на официалната наука, които споменали, че за повече от 100 години изучаване на моретата и океаните не са се появили никакви основания да се говори за наличието на подводна цивилизация. Разбира се, учените мъже малко послъгали – да, те не са встъпвали в контакт подводни жители и не са уловили нито един от тях, но са игнорирали редица факти, свидетелстващи за съществуването на „аборигените от морските дълбини“.

За последните десетилетия са натрупани доста сведения за наблюдения на неидентифицирани подводни обекти, тайнствени постройки на океанското дъно, срещи под водата със загадъчни човекоподобни същества, необичайни явления, чиито очевидци са били моряци.

Всичко това позволява да не се отхвърля толкова категорично хипотезата на Сандерсън, още повече че в историческите летописи има съобщения за така наречените хора на морето, които някога излезли на сушата и дори споделили с нейните обитатели своите знания.

Разговорът за възможността за съществуване на подводна цивилизация си струва да бъде започнат с една от хипотезите за произхода на човека. Тя свързва произхода на човека с водната стихия. За първи път е била предложена през 1960 г. от английския биолог Алистър Харди. За да стане почитател на тази хипотеза, всеки от нас е достатъчно да погледне своя нос, а след това – снимките на различни маймуни. Докато ги гледате, задължително обърнете внимание на стърчащите напред ноздри. С такова разположение на ноздрите няма да можете да плувате, тъй като с всяка неголяма вълна водата ще попада в носа. А нашият нос е неговото разположение на ноздрите надолу идеално подхожда за плуване.

Най-осведомените читатели могат да си спомнят една маймуна с нос, подобен на човешкия – това е маймуната носач от остров Борнео.

Носачите плуват прекрасно и могат дори да се гмуркат, преодолявайки под вода до 20 метра. Тези маймуни са виждани да плуват на 1–2 километра от брега. Разбира се, на плиткото те ходят само на два крака. Останалите видове маймуни не се отличават с подобни подвизи във водата.

Сега да си спомним нашата нежна и доста ранима кожа. Както е известно, повечето водни бозайници са лишени от козина, докато сухоземните – обратно, почти всички са облечени в „кожух“. Маймуните, слезли от дърветата и по волята на Дарвин станали наши предци, не е имало никакъв смисъл да се лишават от плътната космена покривка и дори да се изправят на два крака. При необходимост съвременните маймуни могат да застанат на задните лапи във висока трева и да се огледат наоколо. Що се отнася до загубата на козината, можем да посъветваме привържениците на Дарвин да се опитат да седнат голи насред висока трева, например коприва.

Главното доказателство за нашия произход от полуводни примати се явява така нареченият смъкнат ларинкс, какъвто няма нито едно наземно животно. Подобен ларинкс имат редица бозайници, но всички те се явяват водоплаващи. Това са китове, тюлени, морски лъвове и т.н. Както и те, човекът, за разлика от наземните животни, е способен да контролира своето дишане, което му позволява да задържа дъх при гмуркане. Както и морските животни, когато се гмуркаме, ни е сме способни да вдишаме бързо въздух и отново да се потопим във водата.

И така, има всички основания да се говори, че сме произлезли от примати, водещи полуводен начин на живот. Може да се предположи, че тези примати в далечното минало са се разделили на два клона – единият е усвоил сушата, а другият напълно се е адаптирал към водната среда и се е оттеглил в дълбините на моретата и океаните. Установилите се на сушата в голяма степен са се оказали подложени на различни глобални катаклизми в сравнение с обитателите на морските дълбини. Ето защо подводната цивилизация се е развивала с по-бързи темпове в сравнение с наземната.

Те учили хората на науки, занаяти и земеделие

Има основания да се смята, че контактите между двата разумни клона – подводния и наземния – са продължили дълго време. За това има множество споменавания в древни писмени източници на различни народи. Например на таблички на древните шумери може да се открият сведения за полухора-полуриби, които те наричали оанами.

Тези същества обитавали дълбините на Персийския залив, а когато излизали на повърхността, отделяли много време да обучават хората на писменост, занаяти, основи на селското стопанство, строителство.

Споменаване за разумни подводни обитатели има и в оцелели фрагменти от „История на Вавилон“ от вавилонския жрец и историк Берос (4-3 в. пр.н.е.). За подводните жители много древни учени и философи са писали като за реални същества. Имало контакти с подводните обитатели и в Средните векове. Ако се вярва на древни източници, тези контакти са прекратили по вина на хората. Агресивността на хората, тяхното коварство, лъжливост и завист толкова дотегнали на жителите на морските дълбини, че те решили изцяло да се изолират от общуване с тях. Така настъпил разрив с нашите подводни „роднини“, които явно ни изпреварвали в развитието.

Градове на дъното

Ако подводната цивилизация наистина съществува и е пред нас в развитието, то на дъното на океаните трябва да има истински градове. През 1997 при заснемане на котловината Беринсгаузен в югоизточната част на Тихия океан, на дълбочина 6000 метра дълбоководният батискаф „Калмар“ на австралийските ВМС фиксирал необичайна картина. На дъното се намирали загадъчни овални образувания с ясни контури, излъчващи ярка светлина. Камерата на батискафа заснела тези образувания, което позволило да се проведе по-нататъшният им анализ.

Специалисти от ВМС на Австралия и учени от Мелбърнския университет анализирали заснетия от камерата материал и стигнали до извода, че тайнствените овални образувания се явяват изкуствени съоръжения. След няколко седмици камерата на батискафа повторно снимала същия участък, но там вече нямало нищо.

Градове на подводната цивилизация може да се намират в обширни подводни пещери, на места, до които битателите на сушата няма да се доберат скоро. Кухините под ледения щит на Антарктида също се явяват добро място за градовете на „посейдонците“.

Фантастичните подводници

През 1902 г. в Гвинейския залив, недалече от Западна Африка, британският кораб „Форт Солсбъри“ се срещнал през нощта с тайнствен цилиндричен обект, дълъг около 180 метра, на края на който горели огньове.

Преди да се гмурне в дълбините, моряците успели да разгледат люспестата му повърхност. Според техни свидетелства обектът явно бил с изкуствен произход.

През януари 1960 г. аржентински патрулни кораби открили в териториални води две неизвестни подводници с гигантски размери. Едната от тях лежала върху скала, а другата кръжала около нея. Подводниците игнорирали съобщенията да изплуват на повърхността и не влизали във връзка, затова започнали да ги обстрелват. Те обаче не пострадали ни най-малко, изплували и с огромна скорост изчезнали.

Подводниците поразявали със своята необичайна конструкция и големи сферични рубки. Те лесно избягали от преследване, затова аржентинците открили огън с всичките оръдия. Подводниците веднага се потопили във водата. След това се случило нещо фантастично – подводниците станали четири, после шест, след това всички обекти изчезнали с невероятна скорост в дълбините на океана.

Някои свързват такива подводници с пришълци от Космоса, тъй като съществуват свидетелства за гмуркане на НЛО в океаните и моретата. Може би извънземните са предпочели да осъществят контакт с подводната цивилизация като по-развита и миролюбива от нас?

Сп. „Аномални новини“ (Златна колекция „Тайни на Вселената“ №5), 2015