Връх Кайлаш е ядрен реактор?

Кайлаш

Връх Кайлаш, наричан още „ос на света“, „световната колона“ и „планината на свастиката“ е едно от най-мистериозните и свещени места на планетата.

Върхът се издига на 6714 метра и е по-нисък от околната планинска верига Хималаи, но неговата уникалност не се крие във височината му, а в странната му форма и радиоактивните излъчвания от пирамидите до него. В основата на върха има две езера. Манасаровар е едно от малкото сладководни езера, намиращи се на такава височина. Има обла форма, подобна на Слънцето и древните обитатели на местността са го смятали за свещено. Малко по-ниско се намира езерото Ракша Тал, което е соленоводно и има сърповидна форма. Двете езера символизират Слънцето и Луната, а оттам положителна и отрицателна енергия, както и рая и подземния свят.

Въпреки че всички хиндуси, които посещават Кайлаш, се потапят в езерото Манасаровар, приближаването до Ракша Тал е забранено. Смята се, че Равана – известният герой от индийския епос Рамаяна – се е къпал в соленоводното езеро и всеки, който се докосне до водата ще бъде наказан с ужасни здравословни проблеми. Равана бил владетел на Ланка и искал да занесе връх Кайлаш в кралството си. Опитал се да го вдигне, но не успял.

Защо един крал, който имал всичко на света, би искал да вземе някаква си планина? Възможно е причината да се крие в това, че Кайлаш всъщност е ядрен реактор, от който Равана е имал нужда. Кралят разбрал тайната на мистериозния връх и след като докоснал радиоактивния източник, решил да се изкъпе в езерото Ракша Тал. Оттам идва и легендата, че който се потопи в езерото, ще пострада от зловредните ефекти на радиацията.

За тибетските будисти Кайлаш е убежището на тантрическото божество Демчог. Хиндусите виждат Кайлаш като трона на великия бог Шива. Джайните почитат върха като мястото, на което техният пророк е получил просветление. Представители и на трите учения посещават върха всяка година, за да отдадат нужната му почит. Те обикалят основата му, но изкачването до върха е забранено. Единственият човек, качил се на върха на Кайлаш, е тибетски будист от XI век на име Миларепа.

Легендите за тази мистична област се носят от стотици години и са предизвикали интереса на философи, пътешественици, теолози и дори политици. Според някои митове тази територия е населена от висш интелект, сила или енергия.

Детайлна схема на връх Кайлаш (отляво). Комплексът от пирамиди около Кайлаш (отдясно).
Детайлна схема на връх Кайлаш (отляво). Комплексът от пирамиди около Кайлаш (отдясно).

Едно от интересните предположения за източника на тези силни енергии е дело на руски учени, които издигнали теорията, че връх Кайлаш всъщност е огромна, построена от хора, пирамида, която се явява център на цял изкуствено създаден комплекс от пирамиди. Този комплекс пък се явявал център на глобална мрежа от енергийно свързани монументи.

Тази идея всъщност не е нова. В санскритския епос Рамаяна е споменато точно това, а и погледнато обективно, връх Кайлаш изглежда твърде перфектно, за да бъде естествено образувание.

Твърденията на руските учени са приети с насмешка в официалната китайска преса, но въпреки това няма спор, че на това място се случват доста странни неща, а и последователи на не една и две религии го боготворят и посещават всяка година, сякаш нещо ги привлича. Обикалянето на основата на връх Кайлаш символизира цикъла на живота. Една обиколка пречиства греховете, а дванадесет пречистват кармата за всички минали и бъдещи животи. Духовно просветление се постига след цели 108 обиколки.

Ако връх Кайлаш действително се окаже огромна пирамида, то тогава наистина можем да говорим за глобална мрежа от енергийни обекти, които свързват цялата планета. Изглежда, древните цивилизации са знаели този факт и са опитвали да се възползват от тях. Но защо това знание е забравено? Може би в бъдещето ще си го припомним.

Books Fact