Загадъчният Туаред

пътуване във времето

От древни времена хората от различни страни и континенти разказват за незнайни земи, чийто вход се разкрива само в строго определено време и място…

В тези невиждани земи живеят удивителни народи – елфи, феи, банши. Там се намира невидимият град Китеж и легендарната Шамбала. На подобни места най-често хората изчезват завинаги. Пътят към тези обетовани страни обикновено се знае само от единици избрани и посветени.

Преди всичко това са митове. И все пак днес учените допускат реално съществуващи неизвестни пространства, там където в атласите са обозначени добре познати ни страни. Те са там, но в друго измерение.

В древноиндийската митология неведнъж се споменава за някакви тайнствени седем континента: Джамбу, Плакша, Шалмали, Куша, Кроунча, Шака и Пушкара, разделени от океани, насечени от планински хребети и населени с хора.

В старинните книги например се говори, че някои провинции на континента Джамбу имали устойчива връзка с Индустан. Колкото до останалите шест континента, най-вероятно са чисто митични, нещо подобно на земите Тир на Ног (островът на вечната младост), или остров Авалон.

В 70-те години на ХХ век френски учен изследовател на паранормалното изказва мнение, че съществуването  на „митични” индийски царства не противоречи на принципите на съвременната математика, защото строежът на пространството е доста по-сложно, отколкото смятаме.

„Ако допуснем, че Земята е една от повърхностите на Риман, то е напълно възможно съществуването на неизвестни местности, недостъпни при нормални обстоятелства. Ние не подозираме за тях, както не сме знаели за бактериите и радиацията”, пише Ж. Берже (Яков Михайлович Бергер).

Ако се доверим на думите му, следвайки логиката, ще трябва да приемем, че съществуват места, на които можем да се озовем, но от които не можем да се върнем никога. Или още един тип, място, на което да се озовем единствено в определено време на годината и денонощието или примерно веднъж на няколко години.

В 1964 година, когато в Япония цари тотална шпиономания, властите решават да проверят паспортите на всички чужденци. В един токийски хотел полицията се натъква на гост, чийто паспорт е напълно редовен, но издаден от несъществуваща страна – република Туаред, която, според твърдението на този човек, заема огромна територия в пустинята Сахара и се простира от Мавритания до Судан.

Властите установяват, че не съществува нито едно посолство на тази държава никъде по света. В заключение ще споменем, че нещастният чужденец бил затворен в клиника за душевноболни.

Напълно е възможно тази история да е плод на нечие въображение, обаче материалите по следствието говорят тъкмо обратното. Може ли появяването в Япония на гост от Туаред да се обясни по друг начин?

Нещо подобно се случва и в Германия, когато на улицата в град Золинген (Северен Рейн-Вестфалия) бил задържан обезумял човек, много странно облечен и в състояние на транс. Едва говорейки от страх, обяснил, че се казва Йозеф Форин и живее в страна, наречена Лас-кариа, която се намира на континента Сакрия. Как се е озовал в Золинген няма и най-малка представа. Последвалата го съдба за съжаление е неизвестна.

В 1982 година историкът и уфолог Антонио Ривера се преквалифицира в картограф и да се заема с издирването на тайнствена земя. Този път става въпрос за малък архипелаг в Тихия океан. Всичко започва с телефонно обаждане, приятел на учения пита знае ли нещо за островите Хеспериди, лежащи на 47,9 градуса южна ширина и 118,15 градуса западна дължина.

Разбира се, в точката с тези координати няма никакъв остров, а най-близката суша е остров Пасха и Хуан Фердинандес. Но сред книжата, дадени на г-н Ривера от приятеля му, се оказва брошура с название „Изследване на островите Хеспериди”, издадена в Англия през 1962 г.

В брошурата имало множество френски и испански географски карти и дори няколко снимки на далечните и тайнствени острови. Архипелагът се състоял от острови – „големите Хеспериди”, малкият остров Реп, също така и няколко малки атола. Заеманата от архипелага площ била 112 кв. мили. На най-големия остров се извисява планината Франклин и тече реката Мерсед. Самото разположение на островите ги превръща в райски кът.

Ако може да се вярва на книжата, принадлежащи на г-н Ривера, островът е бил открит от британския китоловец Джек Макнол, който заявил правата си над островите. Един наистина интригуващ документ твърди, че архипелагът е придобит от някакъв „ Мадридски синдикат”.

Тук и започва буквално пътешествие в огледалния свят на Алиса. Като че нарочно да усложни картината допълнително, „Мадридският синдикат” преименувал Хесперидите и ги обявил за независима държава, която се обърнала към ООН с молба да я приеме. Молбата била отклонена.

На 15 юни 1965 г. правителството на Хесперидите провъзгласило Конфедерацията на островите Хеспериди и Дохърти. Започнали да издават пощенски картички и марки на есперанто и приели своя конституция на този език. Подписалите този документ са доктор Деневакара, генерал Майер, професор Белавини.

Скоро у Конфедерацията се появил и химн – „Под южния кръст”, а столица станало селцето Старпол. Текстовете по пощенските марки на несъществуващата република възпявали свободата на вярата, космически пътешествия (!) и правата на човека. Тези марки стрували 50-75 от някаква неизвестна парична единица.

Антонио Ривера положил огромни усилия в търсене на тези острови, но, разбира се, нищо не открил. Изследователят на паранормални явления Макс Фингер от Виена казва: „Нека си представим, ако цялата история не е свързана с някоя съвсем реална афера, призрачният архипелаг, изчезнал в небитието, е една вероятна точка на съприкосновение на нашия свят с паралелен, от който нерядко попадат гости, предмети и частици информация.”

Източник: Интересная газета